Снежния човек

— Идвам по своя инициатива — обясни Хари. — Благодаря ви за съдействието.

И на вратата ѝ нямаше табела. Хари почука, долепи ухо до студеното дърво и се ослуша. После заби върха на щангата между вратата и рамката точно над бравата. Тъй като навремето общината бе построила жилищните сгради в квартал „Грюнерльока“ за работниците във фабриките по поречието на река Акершелва и съответно не беше вложила скъпи материали, опитът на Хари да разбие вратата — втори в рамките на по-малко от час — се увенча с успех.

Пристъпи в тъмния коридор и спря за няколко секунди. Ослуша се и чак тогава включи осветлението. Пред него имаше поставка за обувки с шест чифта. Нито един от тях не изглеждаше достатъчно голям, за да е мъжки. Вдигна чифт ботуши, които бе виждал на краката на Катрине. Подметките още бяха мокри.

Влезе във всекидневната. Запали джобното си фенерче. Ако случайно тя се прибере, докато той тършува из дома ѝ, поне да не го види от улицата.

Лъчът от фенерчето се плъзна върху пода, изработен от полирани борови дъски с големи фуги между тях, върху бял диван, ниски етажерки с книги и усилвател от ексклузивната марка „Лин“. До стената се намираше ниша с тясно, застлано легло и кухненски кът с готварска печка и хладилник. Жилището изглеждаше чисто и подредено, обзаведено малко спартански. Точно като дома на Хари. Фенерчето освети лице, втренчило очи в неканения гост. После още едно. Черни дървени маски, оцветени с бои.

Хари си погледна часовника. Единайсет. Продължи да оглежда, като местеше фенерчето. Над единствената маса в стаята бяха закачени изрезки от вестници. Покриваха стената от пода до тавана. Хари се приближи. Разгледа заглавията, а сърцето му се разтуптя като гайгеров брояч.

Всички статии бяха свързани с убийства.

Не с едно или две, а с десет-дванайсет. Хартията на някои изрезки беше пожълтяла, защото случаите бяха стари. Въпреки изминалото време обаче се бяха запечатали в паметта на Хари. Помнеше всички тези случаи, защото едно нещо ги свързваше неразривно: разследването оглавяваше не кой да е, а той.

Върху масата, до настолния компютър и принтера, се намираше купчина папки. Полицейски доклади. Разгърна една от папките. Съдържанието не касаеше негов случай, а убийството на Лайла Осен на Юлрикен. В друга папка се натъкна на безследното изчезване на Они Хетлан във Фелсиден. Хари прегледа и трета: информация за обвиненията в упражняване на полицейско насилие срещу Герт Рафто. Разлисти и следващата. Вътре намери същата снимка на Рафто, която му показа Мюлер-Нилсен в кабинета си. Сега приликата му се струваше очевидна.

Най-горният лист в купчината до принтера представляваше рисунка. Бърза, любителска скица с молив. Мотивът обаче личеше ясно: фигура на снежен човек с издължено, сякаш стичащо се лице от топящ се сняг, мъртвешки очи от въглени и дълъг тънък морков за нос, сочещ надолу. Хари прелисти купчината. Откри още рисунки, до една на снежни човеци. Повечето само лица. „Маски — помисли си той, — мъртвешки маски.“ Едно от лицата имаше птича човка, малки човешки ръце от двете страни и къси птичи крачета. Върху друго пък бе нарисувана зурла на прасе и цилиндър.