Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари се зае да претърсва единия край на стаята, като си повтаряше наум съвета, който бе дал и на Катрине на остров Финьой: освободи ума си от очаквания и гледай, без да търсиш нещо определено. Прерови всички чекмеджета, шкафове, разбута кухненски принадлежности, почистващи препарати, дрехи, екзотични шампоани и чуждестранни кремове в банята, където тежкият мирис на парфюма ѝ се бе просмукал във въздуха. Подът под душа беше мокър, а в мивката имаше памучна клечка, изцапана с туш за мигли. Излезе от банята. Нямаше представа какво иска да намери, но му се струваше, че не е тук. Изправи се и се огледа наоколо.
Грешеше.
Тук беше. Просто още не го бе открил.
Извади книгите от лавиците, отвори тоалетното казанче, провери дали подът и стените имат отпорени дъски, обърна матрака на леглото. Не остана какво повече да претърсва. Провери навсякъде. Безрезултатно.
Основното правило на обиска гласи: липсващото е също толкова важно, колкото и наличното. Хари се сети какво не бе открил в жилището на Катрине. Погледна си часовника. И се зае да замаскира следите си.
Чак когато подреди рисунките в купчина върху масата, му хрумна да провери принтера. Дръпна чекмеджето с листовете. Най-горният беше пожълтял и по-дебел от обикновена хартия за разпечатване. Хари го взе. Миришеше особено, все едно бе напръскан с подправка или обгорен. Вдигна листа срещу настолната лампа. Търсеше водния знак. И го откри: в долния десен ъгъл, между фините фибри на хартията, които ясно личаха на светлината от крушката. Изведнъж вените на врата му се издуха, кръвта запрепуска, сякаш на мозъка не му достигаше кислород.
Той включи компютъра. Пак си погледна часовника. Машината се забави цяла вечност, докато зареди операционната система и програмите. Хари веднага избра функция „търсене“. На екрана се появи весело анимационно куче, заподскача и започна да лае беззвучно, опитвайки се да съкрати времето на чакащия пред компютъра. Хари се взираше нетърпеливо в сменящите се надписи на екрана, докато компютърът търсеше из различните папки и файлове. Вдясно броят на намерените резултати все още беше нула. Хари провери дали е написал правилно думата в полето за търсене. „Тувумба“. Затвори очи. Машината бръмчеше приглушено като доволно мъркаща котка. Спря. Хари отвори очи. „Търсената дума — открита в 1 документ“. Той премести маркера на мишката върху посочения файл. Появи се жълт правоъгълник с информация за датата на последното форматиране: 9 септември. Кликна два пъти върху документа. Пръстът му потрепери леко. Белият фон на краткия текст проблесна в мрачната стая. У Хари не остана капка съмнение. Съдържанието беше същото като в писмото от Снежния човек.
Двайсет и пета глава
Арве Стьоп лежеше в легло с рамка, изработена по поръчка във фабрика „Мисуку“ в Осака, и кожена тапицерия, ушита в индийския град Ченай, защото законите на щата Тамил Надус забраняват директен износ на толкова скъпа кожа. Доставиха му леглото чак половин година след поръчката, но чакането си струваше. Прилягаше безупречно към тялото му като гъвкава гейша, подпираше го, където е нужно, и му позволяваше да го регулира в най-различни нива и посоки.
Вторачил се в тавана, Арве Стьоп наблюдаваше как бавно се върти вентилаторът от тиково дърво. В момента тя пътуваше с асансьора. По домофона ѝ бе обяснил, че я чака направо в спалнята и е оставил вратата на апартамента отворена. Копринените боксерки разхлаждаха приятно нагорещената му от алкохола кожа. От малките, компактни тонколони на уредбата, марка „Боуз“, пръснати из целия апартамент, се носеше чилаут музиката на „Кафе Дел Мар“. Арве Стьоп вече чуваше тракането на токчетата ѝ по паркета във всекидневната. Бавни, но сигурни крачки. Звукът беше достатъчен да го възбуди. Само ако знаеше тази мацка какво я чака…
Ръката му се плъзна под леглото, пръстите напипаха каквото търсят.
Тя се появи на вратата. Лунната светлина огря силуета ѝ. Погледна го с леко подигравателната си усмивка, разкопча колана на дългото си черно кожено палто и го остави да се свлече на земята. Той притаи дъх, но тя още не бе съблякла роклята. Приближи се до леглото и му подаде нещо гумено. Животинска маска в светлорозово.
— Сложи си я — заповяда тя с делови тон.
— Я виж ти. Маска на прасе.
— Прави каквото ти казвам.