Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Вокалистът притисна слушалката до ухото си, домогвайки се до най-високия тон в международния си хит от осемдесетте.
— Мортен Харкет пее страхотно дори когато изфалшивява — отбеляза глас до Стьоп.
Обърна се. Веднага разбра, че е виждал тази жена, защото Арве Стьоп не забравяше красавиците. Само имената им, къде и кога са се запознавали. Беше елегантна, облечена в семпла черна рокля с цепка. Напомни му на някого. На Бирте. Бирте имаше подобна рокля.
— Това е направо скандално — каза той.
— Тонът е много висок и е трудно да го вземеш — защити тя вокалиста, без да поглежда Арве Стьоп.
— Скандално е, че не си спомням как се казваш. Срещали сме се и преди.
— Не сме се срещали — възрази тя. — Ти ме беше зяпнал.
Тя отметна черната коса от лицето си. Имаше класическа, изчистена хубост. Като Кейт Мос. Бирте приличаше по-скоро на Памела Андерсън.
— Можеш ли да ме обвиниш? — усмихна се той и усети как се събужда, как кръвта плъзва по вените му и отнася изпитото шампанско до онези части от мозъка му, които го правеха сънлив и ефирен.
— Как ти е името?
— Катрине Брат.
— Сега си спомних. Ти не си ли от рекламодателите ни, Катрине? Или беше банкерка? Не? Наемодателка? Фотограф на свободна практика?
С усмивка на уста Катрине клатеше отрицателно глава след всяко негово предположение.
— Вмъквам се неканена на разни партита — обясни тя. — Една от журналистките в списанието ти ми е приятелка. Каза ми кой ще свири на събитието. Достатъчно било да си облека рокля и да се появя. Имаш ли желание да ме изхвърлиш?
Тя поднесе чашата с шампанско към устните си — малко тънки за вкуса на Стьоп. Падаше си по по-сочни, но и нейните изглеждаха примамливо червени и влажни. Тя продължаваше да гледа групата и той плъзна поглед по профила ѝ. Не само по профила на лицето. Огледа елегантната извивка на гърба ѝ, безупречния овал на гърдите ѝ, който не се дължеше на силикон, а вероятно на качествен сутиен. Дали е кърмила бебе?
— Обмислям го — отвърна той. — Можеш ли да ме разубедиш?
— Със заплаха. Как ти звучи?
— Става.
— Отвън цяла шайка папараци дебне звездите на вечерта да излязат и да издадат някоя пикантерия. Ами ако им разкажа за теб и моята приятелка от „Либерал“? Намекнал си ѝ, че няма да направи кариера в списанието, след като те е отрязала.
Арве Стьоп се разсмя с цяло гърло. Гостите вече им хвърляха любопитни погледи. Наведе се към Катрине и усети мириса на парфюм, подобен на неговия.
— Първо, изобщо не се притеснявам от евентуални последствия за доброто ми име. Публикациите на колегите ми от клюкарските издания изобщо не ме интересуват. Второ, твоята приятелка не става за журналист и, трето, излъгала те е. Оправих я цели три пъти. Ако искаш, разкажи за това на папараците. Омъжена ли си?
— Да — отвърна непознатата, обърна се към сцената и отпусна тежестта върху другия си крак.
В цепката на роклята ѝ се показа ластикът на жартиер. Устата му пресъхна и той отпи от шампанското. Жените пред сцената се клатеха наляво-надясно, захласнати по групата. Арве Стьоп вдиша през носа. Из въздуха се носеше миризмата на разгонени самки.
— Имаш ли деца, Катрине?
— Искаш ли да имам?
— Да.
— Защо?
— Защото жените, дали живот, са разбрали какво означава да се оставиш на природните закони и раждането ги е направило по-зрели от останалите жени. И мъже.
— Глупости.
— Напротив. Майките вече не търсят потенциален баща, а искат да се забавляват.
— Добре — засмя се тя. — Тогава имам деца. На какво ти се играе?
— Ау — Стьоп си погледна часовника. — Не си губиш времето.
— На какво ти се играе?
— На всичко.
— Чудесно.
Певецът затвори очи, хвана микрофона с две ръце и изпя кресчендото на парчето.
— Тук ми стана скучно. Ще се прибирам.
Стьоп остави празната си чаша върху подноса на минаващ покрай него сервитьор.
— Живея на Акер Брюге. В същия вход, където се намира редакцията на „Либерал“, на последния етаж. Най-горният звънец.