Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Може би вие двамата ще можете да започнете нов живот - каза смутено Фелиша. Чувстваше се така, сякаш някъде под диафрагмата й изведнъж се бе разнесъл тромб и в някаква област от корема й бе постъпила прясна кръв. Може би бе просто облекчение. Желанието да причини болка на Невинс изчезна. Норвежката полиция вече можеше да прави, каквото трябва с него. Тя вече бе приключила с това.
По времето на Реформацията госпожа Ингер от Йострот бе станала личен враг на могъщия епископ на „Нидарос”, Олаф Енгелбректсон, и бе останала такава дори тогава, когато той бил принуден да избяга от страната през 1537 година. Той обаче избягал не с празни ръце в Холандия. Заедно с него страната напуснали значителни църковни богатства. Преплавайки Тронхаймсфьоден, той предприел последен морски набег срещу своя най-зъл враг - желязната лейди от Йострот. Разграбил замъка й и отнесъл скъпоценностите й. До наши дни се е запазило само едно нещо, принадлежало някога на госпожа Ингер -полилеят, който виси точно срещу входа в главната сграда. Той е изискан образец на приложното изкуство от епохата на Ренесанса. Очертанията му приличат на популярен по онова време детайл от облеклото - на буфан на ръкав.
Когато старши следовател Сингсакер влезе в парадните покои на замъка Йострот, първото, което забеляза, бяха сандалите. Позлатени и, изглежда, специална изработка.
Дали, случайно, не бяха от „Прада”? Силвия Фройд се обличаше добре. Погледнал нагоре, той видя и всичко останало - панталонът и блузката на цветчета. Единият край на въжето бе стегнат около гърлото й, а другият - съответно за полилея на госпожа Ингер. Лицето на Силвия Фройд бе бледо като на прекалено напудрена ренесансова девица. Бе престанала да диша няколко минути преди Сингсакер да отвори вратата. Обикновено видът на труп не го притесняваше. В това тяло обаче имаше нещо, което предизвикваше гадене. А може би виновно бе цялото това тичане. Той се обърна и излезе на стълбището. Постоя малко, подпирайки се на красивите ковани перила. Съдържанието на стомаха му си остана там, където трябваше да се намира. Лека-полека дишането му се успокои.
Той слезе на двора и излезе от замъка. Отвън стоеше Винснес и пушеше. Самият Сингсакер не бе пушил никога, но му позавидя за тази цигара.
- Ловът свърши ли? - попита пазачът.
- Свърши. Моля до идването на полицията и на „Бърза помощ” да не се влиза в главната сграда. Там виси мъртва жена.
Винснес се ужаси театрално, след което кимна в знак на съгласие и си дръпна дълбоко от цигарата.
Сингсакер се обади на Братберг и й разказа за случилото се.
- Чувам те много добре - каза тя, - но някои моменти от разказа ти ме притесняват и те не са малко.
- Така е - съгласи се Сингсакер.
- Първо, какво прави в Ерланд нашата американка? И, второ, какво си си мислел, впускайки се самоволно и сам в преследване на Силвия Фройд? Според последните данни ние не сме в Америка и дори не сме в телевизионен сериал.
- Гонех два заека. Взех Фелиша със себе си, за да спестя време.
- Фелиша. Трябва ли да разбирам, че вече сте на „ти”? - гласът на Братберг звучеше по-язвително от обикновеното.
- Тя е чудесно момиче - все повече се чувстваше като магаре Сингсакер.
- Може да е, колкото си иска чудесна. В страната ни обаче е цивилно лице. Как си могъл да й повериш онзи Невинс? Всичко сочи към това, че той е главният свидетел или дори заподозрян.
- Разбирам реакцията ти, но не се съмнявай в усета ми за хората. Аз й вярвам. Тя е дяволски добър полицай. И няма да позволи на Невинс да избяга. Онова, което ни трябва сега, е екип от хора в замъка Йострот и кола до семейство Крансос, за да арестуват Невинс по по-формален начин.
- А имаме ли въобще основание да го арестуваме?
- Какво ще кажеш за „дребно хулиганство”? Заварихме го със свалени гащи - опита се да разведри обстановката Сингсакер.
Тишината в другия край на връзката свидетелстваше за съмнителния успех на шегата му.
- Добре де. Няма да го арестуваме, а ще го задържим за разпит. Това имах предвид.
- Трябва да се обадя на няколко места - каза Братберг и Сингсакер разбра, че лека-полека се успокояваше. - Звънни ми, ако се изясни още нещо. Тоест преди да решиш да направиш някоя нова глупост на своя глава.
- Добре, шефке.
- Проблеми с началството ли? - приближи се до Сингсакер пазачът на музея. Фамилиарният му тон съвсем не му подхождаше.
- Нищо особено - отвърна Сингсакер.
- Аз лично исках да ви обърна внимание върху един странен звук. Чувате ли го? Определено е от онази зелена кола, с която пристигна тя.