Кралят на зимата

На стръмния гранитен склон под двореца имаше по-малки сгради, които се бяха вкопчили в скалата като гнезда на чайки. Тук имаше храмове, магазини, църкви, къщи и всичките иззидани с камък, всичките варосани и украсени с орнаментите и релефите, които не са били необходими за двореца на Бан. Освен това всички сгради бяха обърнати с лице към покрития с каменни плочи път, който на места преминаваше в стълби, за да преодолее стръмния наклон към кралския дом. На източния край на острова имаше малък кей, където можеха да пристават лодки, но кеят беше удобно пристанище само при най-спокойно време. (Точно затова нашите кораби акостираха на по-безопасно място на един ден път на запад от Инис Трийбс.) Всъщност пристанището в малкия залив беше просто лагуна, която се пълнеше от приливите и беше защитена с пясъчен риф. При отлив лагуната оставаше откъсната от морето, а пък когато идваше приливът, вълните ставаха толкова високи, че можеха да отнесат пристаналите лодки, особено при северен вятър. Около подножието на острова навсякъде беше издигната каменна стена, с изключение на местата, където самата гранитна скала беше толкова стръмна, че никой не би могъл да се изкачи. На континента беше много неспокойно — франките нападаха населението на Беноик, лееше се кръв, хората се измъчваха от болести и бедност. Но вътре в Инис Трийбс на власт бяха познанието, музиката, поезията и красотата.

Аз нямах работа в любимата столица на крал Бан. Моята задача беше да защитавам Инис Трийбс като се сражавам на континенталната част на Беноик, където франките заплашваха да превземат плодородните земи на кралството, които осигуряваха храната на разточителната столица. Блейдиг обаче настояваше да се срещна с краля, така че аз бях преведен през понтона, след това минах през градската порта, която беше украсена с издялан в камъка тритон, размахващ тризъбец, а после тръгнах по стръмния път, водещ към разкошния дворец. Моите хора бяха останали на континета и на мен ми се искаше да бяха дошли с мен, за да видят чудесата на града — релефа на портата; стръмните каменни стъпала издълбани в гранитния остров, спускащи се край храмове и магазини; къщите с балкони, украсени с цветя; статуите и изворите с чиста вода, която се стичаше в красиви мраморни улеи, където всеки можеше да гребне с ведро или да се наведе и да пие. Бях с Блейдиг и той изръмжа, че градът е погълнал много пари, които трябвало да бъдат похарчени за отбраната на кралството, но аз бях поразен и си мислех, че това място наистина заслужава да се сражаваш за него.