Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Имперско злато? — предположи Пърси.
— Омагьосано злато. По-късно римляните го нарекоха имперско, но аз бях първият с острие от този метал. И понеже бардовете решиха да ме забравят, станах злодей. Реших да се възползвам от наследството си. Като син на Медуза мога да вдъхвам ужас. А като син на Посейдон — да владея морето!
— Станал си пират — обобщи Анабет.
Хризаор разпери ръце, което зарадва Пърси. Така мечът не бе пред очите му.
— Най-добрият пират — заяви Хризаор. — Плавам из тези води от векове и посрещам глупавите герои, дръзнали да влязат в Маре Нострум. Това море е мое. Всичко, което имате, ми принадлежи.
Един от хората делфини измъкна тренер Хедж от долната палуба.
— Пусни ме, грозен рибок! — кресна Хедж, докато се опитваше да ритне воина. Копитото му обаче се закачи за бронята. Ако се съдеше по следите от подкови по доспехите, тренерът бе опитал този номер вече няколко пъти.
— Сатир — каза Хризаор, развеселен. — Старичък и жилав, но все пак циклопите ще платят добре за вкусна хапка като него. Оковете го.
— Никой няма да ме яде! — опита се да протестира Хедж.
— И му запушете устата — добави Хризаор.
— Ах, ти, лъскав малък… — Заканата на Хедж бе прекъсната, когато делфинът навря ленен парцал в устата му. Скоро тренерът бе проснат като чувал с картофи до останалата плячка, състояща се от храна, оръжия и дори вълшебния сандък за лед от столовата.
— Не можете да постъпвате така! — развика се Анабет.
Смехът на Хризаор оттекна иззад маската му. Пърси се замисли дали пиратът е обезобразен и дали погледът му може да вкаменява като този на майка му.
— Мога да правя каквото си поискам — каза Хризаор. — Воините ми са обучени до съвършенство. Те са свирепи и кръвожадни…
— Делфини — довърши Пърси.
— Да. И какво от това? — сви рамене Хризаор. — Извадиха лош късмет преди няколко хилядолетия, когато отвлякоха грешния човек. Част от екипажа им бе превърнат в обикновени делфини. Други полудяха. Но тези оцеляха като хибриди. Когато ги намерих под вълните, им предложих нов живот и те ме последваха. Сега са моята най-вярна стража. Не се боят от нищо!
Един от воините изписука нервно.
— Освен от едно нещо — изръмжа Хризаор, — но това няма значение. Той не е тук.
В ума на Пърси се зароди идея. Преди да може да я реализира, по стълбите се качиха още делфини, които домъкнаха останалите му приятели. Джейсън бе изпаднал в безсъзнание. Ако се съдеше по синините на лицето му, бе опитал да се съпротивлява. Хейзъл и Пайпър бяха вързани за ръцете и краката. Пайпър имаше и парцал в устата. Очевидно делфините бяха разбрали за очароващия й глас. Франк бе единственият, който липсваше, макар че двама от делфините изглеждаха нажилени от пчела.
Нима Франк можеше да се превръща в пчелен рояк? Пърси се надяваше на това. Ако той бе на свобода, това щеше да им донесе предимство.
Стига Пърси да успееше да се свърже с него.
— Отлично! — злорадо каза Хризаор и даде знак на воините си, които стовариха Джейсън до арбалетите. След това разгледа момичетата като подаръци за Коледа, което накара Пърси да изскърца със зъби.
— Момчето не ми върши никаква работа — каза Хризаор, — но съм сключил сделка с Цирцея. Тя ще купи момичетата за слугини или за обучение в магията в зависимост от таланта им. Но теб те очаква друга съдба, мила ми Анабет.
— Няма да ме водиш никъде! — настръхна Анабет.
Пърси пъхна ръка в джоба си. Химикалката се бе появила обратно в джоба му. Имаше нужда от малко разсейване, за да извади меча си. Може би щеше да изненада Хризаор. Може би делфините щяха да се паникьосат.
Щеше му се да знае нещо за слабостите на Хризаор. Обикновено Анабет го информираше за такива неща, но за този тип явно нямаше никакви легенди. Не знаеха нищо за него.
Златният воин цъкна презрително.
— За мое съжаление, скъпа ми Анабет, няма да останеш с мен. Една определена богиня дава голяма награда за теб и Пърси. Предпочита ви живи. Не непременно цели обаче.
В този миг Пайпър предизвика разсейването, от което имаха нужда. Тя зави толкова силно, че бе чута и през парцала, след което припадна върху най-близкия страж и го събори. Хейзъл схвана идеята и падна на палубата, като риташе с крака така, все едно е получила пристъп.