Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Бен също го осъзна.
— Да се махаме оттук! — прошепна.
В отговор Дейви Рей му изсъска:
— Млъкни!
— Е — поде Пищака и сложи ръце на масивните си бедра, — хич ми не пука чували ли сте навлекли или щапукате голи. Носите ли парите?
— Да, сър! — г-н Моултри бръкна в джоба си и извади пачка с банкноти.
— Преброй ги! — нареди Пищака.
— Да, сър. Петдесет… сто… сто и петдесет… двеста… — Моултри продължи да брои и стигна до четиристотин долара.
— Вземи парите, Бързак! — нареди Пищака и мъжът с каубойската риза пристъпи напред и посегна към пачката.
— Я чакай малко! — обади се вторият маскиран. — А къде ни е стоката?
Той говореше с нисък, дрезгав глас и се стараеше да си го преправи, но бях сигурен, че ми е познат отнякъде.
— Топчаляк, дай на тоя квото му се ще! — нареди Пищака.
Топчаляка извади ключовете на кадилака от запалването и отиде до багажника. Погледът на Пищака си остана втренчен в мъжа с престорения глас. Радвах се, че не гледа към мен, понеже беше толкова настоятелен, че можеше да стопи желязо.
— Хубава, качествена изработка — каза Пищака. — Точно каквото си поръчахте, момчета.
— Така и трябва. Плащаме камара пари.
— Демонстрация ли ви се ще? — Пищака се ухили. Устата му беше пълна с лъскави зъби. — Ако бях на твое място, приятел, щях да махна тая пурета!
Маскираният си дръпна за последен път, след което се обърна и с палец и показалец изстреля угарката право към скривалището ни. Тя падна в килима от иглички на няма и четири фута пред мен и видях надъвкания пластмасов накрайник на пуретата. Знаех кой пуши пурети с такива филтри. Г-н Харгисън, нашият пощальон.
Топчаляка беше отворил багажника. Сега отново го затвори и се приближи към двамата маскирани, понесъл в обятията си малко дървено сандъче. Носеше го нежно, както човек държи спящо бебе.
— Искам да погледна! — заяви г-н Харгисън с тон, какъвто никога не го бях чувал да използва.
— Покажи му какво си купува — нареди Пищака на сина си.
Топчаляка внимателно освободи кукичката и отвори капака на кутията, за да разкрие съдържанието й. Ние, хлапетата, не можехме да видим какво има вътре, но г-н Моултри се приближи да надникне и подсвирна тихо иззад маската си.
— Това устройва ли ви? — попита Пищака.
— Прекрасно ни устройва — съгласи се г-н Харгисън. — Няма и да разберат какво ги е ударило, не и преди да затанцуват в ада.
— Добавих една допълнително — ухили се отново Пищака и си помислих, че прилича на самия Сатана. — За късмет — добави. — Затваряй, Топчаляк! Бързак, взимай парите ни!
— Дейви Рей — прошепна Бен, — нещо ме лази!
— Млъквай, тъпак!
— Сериозно! Нещо ме лази!
— Чухте ли нещо? — попита г-н Моултри; този въпрос смръзна и костения ми мозък.
Мъжете се смълчаха. Г-н Харгисън стискаше сандъчето с две ръце, а Бързака Блейлок държеше пачката с банкноти. Главата на Пищака бавно се завъртя насам-натам, грейналият му като адска пещ поглед претърсваше гората.
Бу-хууу! — обади се бухалът в далечината.
Бен издаде тихо, ужасено скимтене.
Притиснах се към земята, заровил брадичка в боровите иглички, а близо до лицето ми димеше пуретата на г-н Харгисън.
— Не чувам нищо — заяви Бързака Блейлок и занесе парите на баща си.
Пищака ги преброи отново, стрелкайки език по долната си устна, след това напъха мангизите в джоба си.
— Хубу ся — каза на двамата маскирани. — С туй начи приключва нашия бизнес, ’спода! Следващия път като решите да поръчате нещо специално, шъ знайте де да ме търсите! — той се запъти назад с намерение да се качи отново в кадилака и Топчаляка пристъпи пъргаво, за да му отвори вратата.
— Много благодаря, г-н Блейлок! — нещо в тона на г-н Моултри ми напомни за наритано кученце, което се подмазва на господаря си. — Ние високо оценяваме…
— ПАЯЦИИИИ!
Светът спря да се върти. Бухалът се втрещи. Млечният Път проблесна — на път да угасне.
Бен изврещя отново:
— Паяци! Целия ме лазят!
Започна да се тръшка диво върху килима от борови иглички.
Не можех да си поема дъх. Просто не можех. Дейви Рей се взираше в Бен със зинала уста, а приятелят ни се гърчеше и пищеше. Петимата мъже бяха замръзнали по местата си и до един гледаха в наша посока. Сърцето ми тупкаше бясно. Следващите три секунди се проточиха като цяла вечност, а след това викът на Пищака Блейлок разцепи нощта: