Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Зов, който трябваше да отхвърлиш.
— Той ме обвърза към себе си много отдавна, спои душата ми със своята и премахна у мен всякаква воля за съпротива. Точно така ни избира — душите, които са най-подходящи за целта му, онези с достатъчно злоба, за да съответства на неговата, и достатъчно слабост, за да бъдат оформяни.
Тя се смъкна на колене и хвърли поглед през рамо към Давока, която стоеше с малко стъклено шишенце в ръка.
— Би трябвало да знаеш — продължи Орена, обръщайки се пак към Лирна, — че умът на тази черупка е увреден. Прекършил се е, когато е била изнасилена и почти удушена в деня на падането на града. Единствено дарбата ѝ я е спасила, като е съкрушила ума на нападателя ѝ, но това я е оставило изтощена и лесна за залавяне.
— Тя ще получи най-добрите грижи — каза Лирна. — Освен това обещах на лорд Вейлин, че ще му върна братовчедката.
Орена кимна, запретна ръкав и вдигна ръката си с протегната длан.
— Този път прошка няма да има, провалите ми станаха твърде чести, душата ми е прекалено оцапана от чувства. Този път той ще ме унищожи напълно, ще заличи самия спомен, че някога съм била жива. Участ, която мисля, че ще ме устройва идеално. — Лицето ѝ бе твърдо, решително и тя добре владееше страха си, в рязък контраст с момичето под Планината, което виеше и умоляваше. — Готова съм, кралице моя…
Години след това малкото останали живи от Ротата на смъртниците все още помнеха писъка, отекнал над носа в онази нощ. И колкото и да бяха закалени от множеството ужаси, пак потреперваха при спомена за този звук, запечатал се в съзнанието им като поличба за онова, което предстоеше.
Зимата се разрази в пълната си ярост рано, силният дъжд неприятно бързо се смени със сняг и платнените покриви на Варинсхолд провиснаха под тежестта му. Лирна беше заповядала да се запасят с гориво, но лютият студ изненада мнозина и някои даже загинаха в хватката му, главно старите и болните. Други бяха открити извън градските стени, излезли без топли дрехи, и замръзналите им лица често изглеждаха безметежни, умиротворени. Нашествието беше оставило мнозина без семейства и уязвими за отчаянието, безценни работници, паднали жертва на неизлечима скръб.
Въпреки студа и лишенията работата продължаваше. Ковачницата произвеждаше оръжия с бясна скорост и корабостроителите на Даверн осигуриха още три кораба за по-малко от месец; темпото на производство се ускори, щом работниците свикнаха с новите техники.
— Забравете за златото от Пределите, ваше величество — посъветва я Даверн един ден с обичайната си усмивка. — Когато спечелим войната, тази земя ще забогатее само от строене на кораби.
Честно казано, на нея често ѝ се искаше да можеше да забрави за златото. Граничен лорд Ултин постоянно ѝ пращаше писма с искания за още миньори, а писарите на лорд Дарвус бяха крайно педантични в броенето и тегленето на всеки слитък, стигнал до Фростпорт — дотолкова, че бавеха препращането им към алпиранските търговци. „Ако ваше величество благоволи да прати още писари — беше отговорил старецът на деликатно формулирания ѝ укор, — сигурен съм, че придвижването на златото ще бъде възобновено с максимална бързина.“ Тя бе устояла на желанието да прати лорд Адал с официален едикт, който разтрогва съглашението на Дарвус с Вейлин и поставя търговията със злато под контрола на Короната. Все пак, както не пропускаше да ѝ напомни нейният министър на правосъдието, тя вече бе упражнявала кралската си воля с честота, пред която управлението на баща ѝ изглеждаше като пример за лека ръка, и не желаеше да си спечели репутацията, че отменя неудобни закони.
Аспект Дендриш се беше заел с незавидната задача да изслушва молителите и я безпокоеше само за извънредно важните или сложни случаи. Той също така бе принуден да възстанови съдебната система в страна, сериозно опразнена от адвокати и магистрати, и получи разрешението ѝ да реорганизира из основи съдебния апарат на Кралството.
— Трима върховни съдии? — попита тя, като прочете плана му. — Ролята на върховен съдия не трябва ли да се падне на вас, аспект?
— Прекалено голяма власт, съсредоточена в един пост, често води до корупция, ваше величество.
Тя му се намръщи развеселено. Макар Дендриш да беше може би най-несимпатичният мъж, когото бе срещала, с изключение на мъртвия Дарнел, той бързо си бе спечелил репутацията, че има трезва преценка и е абсолютно безпристрастен. Докладваше за всеки опит за подкуп и определяше бързо наказание на виновника.