Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
Лейтенанта Тизаруат примигна. Пое си дъх.
— Ще проверя, флотска капитана. — Още едно дълбоко вдишване, плюс смръщена физиономия, която Тизаруат не успя да скрие докрай. — У дома ли смятате да я поканите, флотска капитана? Не съм сигурна, че имаме с какво да посрещнем системната губернатора.
— Тоест — казах спокойно, — поканила си приятели на вечеря и се надяваш, че няма да ви изритам от трапезарията. — Тизаруат би дала всичко да сведе поглед, но се сдържа поруменяла. — Изведи ги някъде. — Разочарование. Искала бе да вечерят у дома по същата причина, поради която аз държах да се видя с Жиарод вкъщи — искала бе да разговаря с тези конкретни хора насаме. Тоест там, където щяха да ги чуят само обслужващите ги воини от „Милостта на Калр“, корабът и евентуално аз. — Обвини мен, ако трябва. Позволявам ти да ме обрисуваш като най-тираничната капитана на света. Така няма да ти се разсърдят.
Вратите на асансьора се отвориха на четвърто ниво. Коридорът бе ярко осветен в първите няколко метра, по-нататък мъждиви светлинни панели все така се редяха подпрени на стените.
Бях се прибрала у дома.
— Да си призная, флотска капитана — каза губернатора Жиарод по-късно, на вечеря, — ичанската храна не ми харесва особено. Или е безвкусна, или е твърде кисела и вони. — Опита отново от храната пред себе си, риба и гъби във ферментирал сос, който бе причината за втората част от недоволството ѝ, онази за възкисе- лата и вонлива храна. В конкретния случай храната бе грижливо подсладена и подправена според радчайския вкус. — Но това е много добро.
— Радвам се, че ви харесва. Моите хора купиха ястията от първо ниво.
Губернатора Жиарод се намръщи.
— А гъбите откъде са?
— Отглеждат ги някъде в Долната градина.
— Ще трябва да спомена за това на земеделската служба.
Преглътнах хапка риба и гъби, отпих от чая.
— Може би ще е добре да позволим на хората, които са станали експерти в тази дейност, да продължат да печелят от уменията си. Ако земеделската служба започне производство, те ще си загубят прехраната, не мислите ли? От друга страна, представете си колко доволни биха били, ако губернаторската резиденция започне да купува гъби от тях.
Губернатора Жиарод остави вилицата си и се облегна назад.
— Значи лейтенанта Тизаруат наистина действа по ваши заповеди. — Репликата ѝ имаше основание. През последната седмица Тизаруат упорито бе насърчавала работниците от поддръжката да пробват храната в Долната градина, а ремонтът на водопроводната инсталация на първо ниво бе облекчил значително работата на хората, които приготвяха въпросната храна. За човек като губернатора Жиарод целта на упражнението беше очевидна. — За това ли искахте да говорим?
— Лейтенанта Тизаруат не е действала по мои преки заповеди, макар че аз одобрявам действията ѝ. Вие със сигурност си давате сметка, че по-нататъшната изолация на Долната градина от останалата част на станцията би създала точно толкова проблеми, колкото ако се опитаме да заставим местните да живеят като всички останали. — Балансирането щеше да е... интересно. — Бих била изключително недоволна, ако на Долната градина бъде отнето всичко ценно и предадено в ръцете на други, които да извличат печалба от него. Нека оставим къщите тук да печелят от онова, което са изградили сами. — Отпих отново от чая си. — Бих казала, че са го заслужили. — Губернатората си пое дъх, готова да поспори, без съмнение, относно естеството на „изграденото“. — Но ви поканих за друго. Исках да ви питам за работниците, транспортирани от Валскаай. — Бих могла да задам тези въпроси и по-рано, от планетата, но разговорите по работа, докато си в пълен траур, биха се възприели като проява на крайно неприличие.
Губернатора Жиарод примигна. Остави вилицата си, която току-що бе взела.
— Валскааианските работници? — Очевидно беше изненадана. — Знам, че проявявате интерес към Валскаай, споменахте го още при пристигането си. Но...
Но това не обясняваше спешната покана за вечеря насаме няма и час след като бях слязла от пътническата совалка.
— Ако правилно съм разбрала, те са били пратени почти без изключение да работят в планинските чаени плантации?