Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Долината изчезваше на двадесетина метра от морето. На повърхността на земята се появи глина, която течеше на езици с цвят охра към водата. Трябваше да прескочат една тясна десетметрова яма. Не бе особено трудно. Сега вече плажът се виждаше.
Лили се подхлъзна. Дългите ѝ крака и втората ѝ кожа „Серджо Такини“ се обагриха с червеникава глина. Но тя успя да се задържи върху облите камъни. Горда. Победоносна. Марк я следваше без затруднение. Морето бе започнало полека да се отдръпва и бе оголило три метра пясък.
Лили махна синьото ластиче и разпусна косите си. Огрявани от слънцето, те паднаха по раменете ѝ като златен водопад. Марк настръхна.
– Идва ми наум нещо необмислено – каза Лили с очарователна гримаса. Сякаш молеше да ѝ простят дързостта. – Да си откраднем един миг, а?
Марк не отговори. Това надминаваше очакванията му. Безпокоеше се. И не можеше да се отърве от лошото си предчувствие.
– Хайде де! – продължи Лили. – Цялата съм в пот. Само веднъж, защото времето е хубаво. Това е най-хубавият летен ден!
Лили беше права. Поне от метеорологична гледна точка.
Спокойната вода. Горещината. Пясъкът. Мълчанието.
Интимността им.
Как да устои човек?
Лили не дочака отговора на Марк. Двете ѝ маратонки полетяха към камъните. Младото момиче се потопи във водата. Костюмът ѝ за триатлон ставаше и за плуване. Марк носеше широка тениска с цветовете на тулузкия стадион и памучни бермуди. Тениската последва маратонките. Бермудите щяха да се намокрят. Е, толкова по-зле.
Двамата плуваха почти час. Спокойно. Послушно.
Марк започваше да си възвръща самообладанието. Тялото на Лили се губеше в сивкавата вода на Ламанша. Редуваха брус и кроул. Плуваха рамо до рамо. Разбираха се и бяха щастливи.
Както винаги Лили бе права. Бе осъществила един от прекрасните си капризи. Какво си бе въобразил? Клопка? Просто развинтени фантазии, подхранвани от извратеното му съзнание...
Пръски вода прекъснаха мислите му. Лили избухна в смях и го напръска втори път. Той ѝ отвърна със същото. Лили уж протестира и остави Марк да се обърне, а после с гъвкаво движение скочи на гърба му и потопи главата му във водата. Марк не оказа съпротива – тялото на Лили не му тежеше. Пое дълбоко въздух, а после изплю на няколко пъти солената вода. Лили вече бе взела два метра преднина.
– Не-ееее! – извика тя, когато той я хвана за крака. А после неубедително протестира. – Това не е игра!
Той я дръпна към себе си. Толкова пъти бе играл по същия начин с нея в сапунената вода на ваната. Силната ръка на младежа хвана Лили за кръста. Лека като перце. Опънатият латекс на костюма се прилепи до тялото на Марк.
– Хитруваш...
Марк вдигна ръката си по-нагоре. Хвана Лили за ръката, а после – за рамото. Бутна я леко и я хвърли на няколко метра, без да ѝ причини болка.
Марк използва тежестта на тялото си за опора. Изплува от водата, когато Лили се потапяше в нея. Гърдите на Лили се притиснаха към корема на Марк и слязоха по-надолу. Раменете на младото момиче докоснаха торса на младежа, а после го докосна и лицето ѝ. Лили затвори очи, за да не влезе в тях солена вода.
Още метър под водата. Лицето на Лили се прилепи до мокрите бермуди на Марк. Устните ѝ почти докоснаха члена на Марк – беше съвсем случайно.
Марк се възбуди.
Беше ужасно.
Но какво друго би могло да се очаква при подобни обстоятелства?
Далеч, в мазното море, един ферибот напускаше пристанището на Диеп по посока Нюхейвън. Няколко бели триъгълника се движеха в килватерната струя. Несъмнено гларуси или прилични на гларуси малки яхти. Бе невъзможно да се определи от това разстояние.
Лили и Марк не казваха нищо. Плуваха кротко към плажа. Пясъкът бе почти сух.
– Ще се поизсуша малко, преди да тръгнем, нали?
Това бяха единствените думи, които тя произнесе. Смутено. С нов глас. Глас, който сякаш се бе променил. Глас на възрастен човек. А Марк седеше прегънал тялото си и обгърнал коленете си с ръце и наблюдаваше хоризонта.