Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Накрая задряма. Сънят го избави от най-острите болки. И сгърчените му мускули се поотпуснаха. Не се съмняваше, че е намерил отговора. Последното обновяване. Не беше изключено заклинанието да го убие — още един великолепен хазартен залог! Но иначе Щеше да спечели. Трябваше обаче да уреди всичко най-грижливо. В Хависард се опита да го направи сам, умирайки от жажда, увиснал с главата надолу в трънаците. Този път щеше да има най-доброто, което огромното му богатство можеше да купи. Най-прославените лечители и заклинатели, най-скъпите лекове и най-мощните творения, които да подсилят заклинанието за подмладяване и да го насочат правилно.
Разполагаше с такива предмети в изобилие, но дали щяха да стигнат? Най-добре би било да се сдобие с флейтата, обаче нямаше надежда да я изкопчи от Тенсор.
Ами Огледалото? Никой не бдеше над него, а Мейгрейт лежеше болна. Нужно беше да й го отмъкне само за няколко часа — заклинанието действаше бързо. Закуцука към шнурчето на звънеца, бодър за пръв път от много дни. Талия дойде и той й изреди заповедите си.
Подготвиха се бързо, нали вече го бе правил неведнъж. До средата на нощта привършиха.
— Да започваме ли? — попита Талия.
Долавяше жаждата й да придобие и това знание. Подмладяващото заклинание беше сред най-могъщите, а той не й бе казал нищичко за него досега.
— След няколко минути.
Мендарк стигна тромаво до стаята на Мейгрейт. Знаеше, че е била в унес цял следобед. Ако някой го завареше тук, обяснението беше готово: нима нямаше право да се осведоми как е тя със здравето? Мейгрейт се въртеше в леглото, лицето й беше подуто. Къде ли е сложила Огледалото? Някъде наблизо.
Пъхна ръка под възглавницата й и, разбира се, напипа металния калъф. Пусна го в джоба си и излезе. При вратата срещна Шанд.
— Тя спи — подхвърли мимоходом Мендарк и продължи по коридора.
Щом се прибра в покоите си, легна с Огледалото в ръка. Заклинателите и лечителите се събраха около него. Талия стоеше неспокойно до тях.
— Започвайте!
Дори месец след началото на пролетта времето си оставаше същото. Никой не помнеше по-дълга зима.
Мейгрейт изобщо не заподозря, че са и взели Огледалото за малко, защото се събуди на следващата сутрин напълно възстановена и го намери под възглавницата.
Отиде да обядва с Лиан и Каран в една от трапезариите на крепостта. Игьр седеше наблизо и четеше. Вратата се отвори, влезе мъж с гладка свежа кожа на лицето, подкрепян от Талия и Осейон. Те се отдръпнаха. Мъжът пристъпи нерешително, олюля се като новородено жребче, пак залитна. Всяко следващо движение обаче беше по-овладяно.
— Кой е този? — чу Мейгрейт шепота на Лиан. — Лицето ми е познато…
Слабоватият младеж направи припряно последните крачки. Задъхан опря юмруци на масата, отметна глава назад и се разсмя сърдечно.
— Успяхме! Всичко или нищо!
— Мендарк! — слиса се Мейгрейт.
Сигурно така бе изглеждал и на младини. Беше Дори красив, въпреки че розовите бузи, широкият нос и пълните устни му придаваха излишно чувствен вид. Имаше обаче и някаква промяна, само че тя не я налучкваше…
— Благодаря ти — каза и Мендарк. — За какво?
— През нощта взех назаем твоето Огледало и то закрепи заклинанието.
— Как не се сетих! — ахна тя. Чертите му се бяха обърнали огледално.
— Няма да трае дълго — подхвърли Игър с лека завист. — Голям късметлия си, ако изкараш и година.
— Все ми е едно! — отвърна Мендарк, преливащ от благодушие. — Поживях си, не искам още.
— Но защо го направи? — заядливо попита Игър.
— Заради хазарта! — извика Мендарк. — И за да свърша работата, за която ти си негоден — да видя сметката на Рулке и Фейеламор.
И този ден отидоха пред старата пекарна, но отново си тръгнаха, нахокани безцеремонно от Тенсор.
— Ще ви кажа, когато е готова! — изкрещя след тях.
— Е, Мендарк — поклати глава Игър, — още ли мислиш, че постъпихме добре, като привлякохме Тенсор?
— Нямахме друг избор! — весело отвърна Магистърът.
А на другия ден се върна един от съгледвачите, пратени в Елудор.
— Какво е научил? — веднага попита Лиан.
— Твърде малко, летописецо — охлади нетърпението му Игър. — Стотици фейлеми са се събрали в Елудор, пазят неотлъчно всички подстъпи към долината. Явно са били предупредени, защото не успяхме да причакаме никого от тях по пътя натам.
— Тя няма да се справи със своето устройство — вметна Мейгрейт.
— Това е непосилно за фейлемите.
— След неотдавнашните ни премеждия — възрази Шанд — не бих ви съветвал да я подценявате.