Дребната старица, която наруши всички правила

Отряза едно голямо парче от хартията и го хвърли на пода. В този момент главният инспектор чу ахване и видя, че директорката е скрила лице в ръцете си.

– Боже господи!

Главен инспектор Петерсон свали останалата хартия и направи крачка назад. Веднага разпозна картината, която беше виждал много пъти. В луксозната златна рамка беше добре познатият му портрет на разплаканото малко момиченце – същата картина, която почти всеки шведски жител държи окачена в тоалетната на вилата си. Без да каже и дума, главен инспектор Петерсон остави картината на пода и се зае с другата. Този път не беше толкова внимателен. Той бързо разряза хартията и я откъсна.

– Трябваше да се досетя!

Картината изобразяваше морски капитан с широкопола шапка и лула.

– Какъв кич! – ахна директорката.

– Не мислите ли, че полицията има по-важна работа? – каза Петерсон, а гласът му се извиси във фалцет. – Да не говорим за това!

Той сграбчи бебето кукла и го остави до картината, но толкова грубо, че малката му розова шапчица падна от главата.

– Ужасно съжалявам, не знаех – каза директорката.

Лицето й беше почервеняло. В този момент се разнесе силен смях. Инспектор Стрьомбек беше застанал отстрани и снимаше всичко. Но вече не успяваше да се сдържи.

– За разследването – обясни той и се ухили. – Ще кача клипчето в интернет.

– В никакъв случай, по дяволите! Само си представи какво ще стане, ако това стигне до вестниците...

– Точно така. „Полицията е прецакана. „Лигата на пенсионерите“ нанесе поредния си удар!“ – каза Стрьомбек и избухна в смях.

– Престани! – нареди му Петерсон и замълча за няколко секунди. – Помниш ли? Марта Андерсон каза, че е искала да върне картините на музея, но някой ги е откраднал от апартамента в хотел „Гранд“. В такъв случай как си обясняваш това? Рамките са тук, но не и картините.

– Ще трябва да проверим кой е докарал детската количка. Все пак имаме запис от охранителните камери.

– Какво? Охранителните камери? О, не, пак ли! – изръмжа недоволно Петерсон.

– Слушай сега – продължи Стрьомбек, вече по-сериозно. – Знам какво трябва да направим. Ще изпратим съобщение до пресата, че сме открили картините. Тогава истинските престъпници ще се разколебаят. Най-просто казано, ще ги подмамим да се покажат. Така ще се сдобием с някакви следи.

– Това ми се струва малко вероятно. Ами ако от пресата поискат да видят картините?

– Ще им кажем, че могат да го направят, но ще трябва да почакат, защото картините са на изследване.

Петерсон се замисли, а директорката на музея беше толкова шокирана, че не можеше да каже и дума. Полицаят улови погледа й.

– А какво да правим с тези? – попита той и посочи към картината с разплаканото момиченце.

Стрьомбек се усмихна широко, макар и насила.

– Да ги занесем на разпродажба? – предложи той.

– Не, по тях може да има ценни следи от ДНК – възрази Петерсон.

– Точно това казах и аз – изтъкна директорката на музея. – В такъв случай нека засега да задържим картините в склада на музея.