Тайната на Ботичели

Той стисна непреклонно челюст и отсече:

— Щом папата е корумпиран, значи цялата църква е корумпирана! Опетнен е и моят живот, и техния, а всичко това… — посочи към спящия монах и огромната постройка пред нас — е една голяма лъжа!

Брей, тази работа май ще бъде доста по-трудна, отколкото предполагах! С горчива усмивка си спомних как само преди седмица бих сторила всичко на света, за да го откъсна от тази негова църква. А сега бих дала дори перлата в пъпа си, за да го вкарам в този манастир, та да поговорим с билкаря!

— Добре де, да предположим, че онова, което твърдиш, е вярно. Тогава защо просто не го спреш?

— Кого?

Въздъхнах и изрекох натъртено:

— Негово свещено задничество папата! Онова, което той върши, е… неправилно, нали така?

Той не отговори. Което направи впечатление и на двама ни. Накрая изсумтя:

— Това не е наша война, не е наш проблем. Въобще не ми пука какво ще стане със Седмината!

Сграбчих го за реверите на туниката му — беше хлабава, което показваше колко се бе свършил през последната седмица — и извиках:

— Напротив, проблемът си е изцяло наш, защото в мига, в който разкрият истинската ти самоличност, с живота ти може би е свършено! Което непременно ще стане някой ден. Не можеш да живееш вечно, представяйки се за Николо! Не вярвам и ти самият да го желаеш, освен ако не си представяш живот на ръба! — Тук той примигна. — Но ако те разкрият, ще бъдеш принуден непрекъснато да бягаш и да се криеш. Както и аз. А какво ще кажеш за онзи предател — Лоренцо ди Пиерфранческо? Не те ли е грижа, че той възнамерява да свали бащата на нашия велик град? Не забравяй, че само ние сме онези, които можем да го разобличим, както и да клъцнем завинаги главата на корупцията в Църквата, връщайки й чистотата и неопетнеността! — Вече лъжех на едро, обаче той нищо не забелязваше. Важното е, че за първи път откакто бяхме напуснали Рим, бях зърнала в очите му проблясък на старото пламъче — при мисълта, че би могъл да провали плановете на папата. Затова реших да се възползвам от пролуката в защитата му и продължих да настъпвам: — Какво ще кажеш да разбулим цялата загадка, а после, по някакъв начин, да разкажем всичко лично на Лоренцо Великолепния — точно както беше предложил чичо ти?! Направим ли го, ще спечелим двойно — ще прочистим църквата, а и ще имаме неговата вечна благодарност и закрила, с което ще си спасим кожите!