Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Именно фактът, че си моя съпруга, те доведе до това положение — казва той. — Ако беше останала вдовстваща кралица, все още щеше да бъдеш в замъка Стърлинг.
Той говори утешително, почти заучено, но внезапно чудовищността на казаното го кара да замлъкне и да ме погледне. Преглъща, сякаш никога преди не е усещал на езика си вкуса от отчаянието на тези думи.
— Аз те съсипах.
Мрачно, отвръщам на погледа му.
— И аз — теб.
Вярно е. Той изгуби своя замък Танталън, прекрасния си фамилен дом, който се издигаше така гордо, така непобедимо на зъбера. Изгуби земята си, а всички хора, които му служеха и бяха принадлежали на неговия клан поколения наред, изгубиха водача си и главата на своя дом. Той е обявен извън закона, не притежава нищо, освен дрехите на гърба си, той е безимотен човек, човек без поддръжници; в Шотландия това е все едно да си просяк. Считат го за предан на английската кауза: в Шотландия това означава да бъдеш заклеймен като предател; и той е заклеймен предател.
— Не съжалявам — казва той. Лъже. Сигурно има нещо, за което съжалява, наистина има. Аз също.
— Ако Хари изпрати армията си…
Той кимва. Разбира се. Разбира се, това си казваме винаги. Ако Хари изпрати армия, тогава светът би могъл да се промени отново в миг. Трябва да се превърнем в подстрекатели на война като Томас Дейкър, да искаме безмилостно нахлуване в Шотландия. Трябва да настояваме за отмъщение, трябва да поискаме флот. Ако брат ми е готов да ми бъде истински брат, ако Катерина е склонна да го посъветва, както е редно да стори една сестра, тогава отново ще бъда кралица-регент. Всичко зависи от Хари. Всичко зависи от снаха ми, неговата съпруга.
— Има нещо, което трябва да ти съобщя — казва Ард, подбирайки внимателно думите си. — Не ти казаха преди, защото се бояха за здравето ти.
Усещам как нещо в корема ми се преобръща, сякаш падам. Изпитвам див, внезапен страх.
— Какво има? Кажи ми бързо. Мери ли, малката ми сестра? Нали не е починала при раждане? Пази Боже. Нали не е тя?
Той поклаща глава.
— Катерина е изгубила бебето си — казвам убедено.
— Не, става дума за сина ти.
Знаех си. Досетих се веднага, щом видях мрачното изражение на лицето му.
— Мъртъв ли е?
Той кимва.
Покривам лицето си с ръка, за да не виждам съчувственото му изражение. Под пръстите ми сълзите се стичат косо от очите ми и капят в ушите ми. Не мога да вдигна глава, за да си избърша лицето. Не мога да заплача от тази нова болка, след като съм пищяла толкова много от болката в ставите си.
— Дано Бог го прибере при Себе Си — прошепвам. — Бог да приеме душата му.
Съвсем естествено, дори в първия шок ми идва мисълта, че поне съм родила двама принцове. Ако единият е мъртъв, все още имам син и наследник. Все още имам още един. Все още имам наследник за Шотландия, наследник за Англия. Все още съм единствената от трите кралици, която има син. Дори единият да е мъртъв, дори да съм изгубила моето момче, моя наследник, все още имам специалното си съкровище; все още имам малкия си син.
— Не искаш ли да знаеш кой от тях е мъртъв? — пита неловко Арчибалд.
Бях приела, че е кралят. Това би било най-лошото. Ако коронованият крал е мъртъв, тогава остава само едно малко дете, което да предотврати узурпиране на престола.
— Не е ли Джеймс?
— Не. Александър.
— О, Господи, не! — надавам вопъл. Александър е любимото ми дете, моето красиво момче, моето невръстно момченце. Това е бебето, което Джеймс ми остави. Дори новото бебе, Маргарет, не може да го замести в сърцето ми. — Не може да е Александър! Той е толкова здрав и силен.
Арчибалд кимва, с бледо лице.
— Толкова съжалявам.
— Как е умрял?
Ард свива рамене. Той е млад мъж. Не знае как умират малките деца.
— Разболял се, а после започнал да отпада. Скъпа моя, толкова съжалявам.
— Трябваше да съм там!
— Зная. Трябваше. Но за него са се грижили добре, и не е страдал…
— Момчето ми! Александър! Малкото ми момче. Това е третото момче, което губя. Третото ми момче!
— Ще те оставя на грижите на дамите ти — казва Арчибалд сдържано. Не знае какво да каже или какво да направи. Вечно трябва да ме утешава. Нищо никога не е потръгвало както трябва за нас. Сега е обвързан със саката жена, която надава вопли заради загубата на сина си. Изправя се на крака, покланя ми се, и излиза от стаята.
— Бебето ми, малкото ми момче!
Кълна се, че херцогът на Олбъни ще си плати за това. Както и да е умрял Александър, именно херцогът носи вина за това. Изобщо не биваше да бъда принудена да оставя момчетата в замъка Стърлинг. Изобщо не биваше да се отделям от него. Родната ми сестра, Мери, вдовица на крал също като мен, се омъжи тайно, и все пак ѝ беше позволено да напусне страната си с всички почести. Защо трябва аз да бъда изгнаница, съпругът ми — обявен извън закона, с цена за главата му, а синът ми — мъртъв? Вечно, вечно не успявам да получа това, което ми се полага като на по-голямата принцеса от династията на Тюдорите. Лорд Томас Дейкър е напълно съгласен с мен и заедно съставяме осем страници с обвинения срещу херцога, които да изпратим в Лондон. Дейкър добавя примери за всички случаи, когато шотландци са били допуснати да нахлуят в земи на английския Север, описва всичко, което са отмъкнали, всяка селска къща, която са изгорили, всеки пътник, когото са ограбили. Ще съсипем херцога, ще убедим Хари да нахлуе в Шотландия. Ако така се стигне до война с французите, това е нищожна цена за възмездието, което една кралица трябва да въздаде за смъртта на сина си.