Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Рекин прелистваше небрежно пергаментите на писалището си. После погледна Локи в очите.
— Очаквам да ми докладвате за предстоящите планове на Архонта незабавно. Без протакане. Ако пак ме накарате да се чудя къде сте, ще се наложи да пратя да ви доведат. Окончателно.
— Разбрано. — Локи запреглъща зрелищно и закърши ръце. — Убеден съм, че преди да тръгнем, пак ще се видим с него. Ще идвам тук още същата вечер след всяка среща и не по-късно.
— Добре. — Рекин посочи към изкачващия се шкаф. — Тръгвайте. Намерете го този Кало Калас, ако съществува, и ми го доведете. Но не искам драгият Жером да се катурне през парапета, докато сте в открито море. Ясно? Докато си имаме работа със Страгос, привилегията да отменя това е моя.
— Аз…
— Никакви злополуки с мастер Де Фера. Ще удовлетворите злобата си, когато аз разреша. Такава е уговорката.
— Щом го казвате така, естествено, че разбирам.
— Страгос разполага с обещаната противоотрова. — Рекин взе едно перо и отново заразлиства пергаментите. — Искам сам да се подсигуря, че вие възторжено ще се завърнете в прекрасния ми град. Щом искате да заколите добичето си, първо го погледайте няколко месеца. Гледайте го много добре.
— Е… разбира се.
— Селендри ще ви придружи до изхода.
5
— Честно, можеше да мине и много по-зле — отбеляза Джийн, когато двамата с Локи налегнаха веслата на другата сутрин. Те плаваха из голямото пристанище и пореха леките вълни край Търговския полумесец. Слънцето още не се беше изкачило на най-високото, но денят вече беше по-горещ от предходния. Двамата крадци бяха плувнали в пот.
— Внезапната грозна смърт несъмнено е по-лоша — съгласи се Локи и потисна стенанието си. Днешните усилия напрягаха не само гърба и плещите му, но и тревожеха старите рани, които покриваха значителна част от лявата му ръка. — Но мисля, че това са последните остатъци от търпението на Рекин. Всяко следващо странно усложнение… Е, да се надяваме, че по-шантави от това плановете на Страгос няма да станат.
— С плямпане няма да преместите лодката! — навика ги Калдрис.
— Освен ако нямаш намерение да ни приковеш с вериги за веслата и да думкаш барабан, ще си приказваме, както си щем — заяви Локи. — А ако не искаш да пукнем, добре ще е да обядваме по-раничко.
— Ох, леле! Колко добре му понася трудовият живот на този великолепен млад господин! — Калдрис седеше на носа, изпънал крака към мачтата. Котенцето на корема му се беше свило на тъмно кълбенце от сънено доволство. — Помощник-капитанката иска да ви напомня, че там, където отиваме, морето не ти угажда на кефа. Може да не подгънете крак двайсет часа! А може и четирийсет! Може да сте на палубата. Може да помпате с помпа. Като дойде време да се прави, каквото трябва да се прави, го правиш, да го еба, и го правиш, докато паднеш! Затова ще гребем всеки ден, докато не почнете да очаквате, каквото трябва! А днес ще обядваме късно, а не рано. Ляво на борд!
6
— Отлична работа, мастер Коста. Очарователно и твърде необичайно, да му се не види. Според вас ние се намираме някъде около дължините на Кралството на седемте същини. Малко е топличко за Винтила, не мислите ли?
Локи свали от рамото си пръта — четири стъпки дълъг и завършващ с няколко странно подредени визьори и пергели накрая, и въздъхна.
— Не виждате ли слънчевата сянка на своя „визьор на хоризонта“?
— Да, но…
— Признавам, че това приспособление не е точно като стрелата, но дори и смотан сухоземец би се справил по-добре! Направи го пак, точно както ти показах. Хоризонт и слънчева сянка. И се благодари, че ползваш верарски квадрант — със старите кръстожезли трябваше да гледаш право в слънцето вместо настрани!
— Прощавайте, но аз винаги съм чувал да наричат този уред Каморски квадрант… — възрази Джийн.
— Глупости! — отсече Калдрис. — Това тука е верарски квадрант. Верарците го изобретиха преди двайсет години.
— Това твърдение вероятно донякъде уталожва болката от това, че са ви смлели от бой през Хилядодневната война, а? — подхвърли Локи.
— Падаш си по каморците ли, Коста? — Калдрис отпусна длан на задната рейка и Локи изненадано осъзна, че с гнева му шега не бива. — Мислех те за талишанец. Имаш ли причина да защитаваш Камор, заеби?
— Не, просто…