Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Арн оседла кобилата и учудващо бързо й постави юздата, но съвсем не изглеждаше припрян. Кобилата изобщо не се възпротиви и сякаш беше щастлива, че ще излезе извън оградата.

Сесилия поведе Ум Аназа за юздата към голямото оградено пасище, на което бяха жребците. Арн пъргаво прескочи оградата и свирна. Всички коне вдигнаха глави и в следващия момент вече препускаха в галоп към него. Земята под копитата им зазвънтя. Сесилия се уплаши. Но след като видя как животните внезапно спряха, щом Арн им заповяда, разбра, че няма място за притеснения. Конете заобиколиха Арн и той им заговори приятелски. После погали този, който много приличаше на кобилата на Сесилия. По лъскавия му черен косъм и сребристата грива, не беше трудно да се отгатне, че това е Абу. Сесилия си даде сметка, че за Арн тези животни са нещо много повече от коне. Каза си, че в страните от Севера никой не се отнася така с тях, но че и никой не може да язди като него. Нежните грижи, а не строгостта и надменното отношение, са явно тайната на добрата езда.

Малко по-късно, когато напуснаха Форшвик и тръгнаха на север по брега на Ботенсьо, Сесилия разбра, че поведението на кобилата й е далеч от робското подчинение. Точно обратното, тя като че ли харесваше новата си ездачка и й отговаряше с леки и плавни движения, различни от тези на другите коне.

Слънцето залезе зад върховете на първите дървета от обширната иглолистна гора на Тиведен. Арн пръв започна да изкачва една пътека и не след дълго се озоваха точно над Ботенсьо, а в далечината видяха да проблясваше във вечерния здрач и Ветерн. Миризмата на конете се смесваше по вълшебен начин с тази на боровете и горската пръст.

Арн се приближи до Сесилия. Каза й, че вече е доста стар за упражненията по равновесие. В първия момент тя не можа да го разбере. После си спомни деня, в който за първи път се бяха озовали сами високо горе над Кинекуле. Тогава, стъпил с крака върху седлото, Арн се бе впуснал напред в галоп и, обръщайки се назад към нея, се бе блъснал в един дебел клон и се бе проснал на земята.

— Този ден сърцето ми спря да бие — прошепна му Сесилия.

— Намерението ми беше съвсем друго — отговори Арн. — Исках да го спечеля това твое сърце.

— Като ми се изперчиш, че можеш да се държиш прав върху коня ли?

— Ако би трябвало и на главата си щях да застана. Но все пак постигнах целта си, нали?

Ръсейки шеги по отношение на любопитните начини за съблазняване на любимата, той хвана седлото и се изправи на ръце, наклони тялото си, разкрачи крака и пак ги събра. Застана в равновесна стойка надолу с глава, докато конят спокойно продължаваше пътя си, сякаш свикнал на подобен род смехории от страна на господаря си.