Вестителят на бурята

По-късно, когато броили мъртвите, открили и самия крал. Никой не видял кой го е убил, не бил оставен белег на тялото, но го намерили в палатката му, а свещеният му меч бил в ножницата. Лежал със затворени очи, сякаш си почива.

Джанеса изслуша всичко това, без да продума. Не обърна голямо внимание на разказа на генерала за войната, дори за убийството на баща си. Даже когато той продължи да описва маневрите на неукротимата орда, как подминали Копъргейт и се насочили към Браега, едва чуваше думите му. Мъжете уважаваха мъката ѝ и се държаха така, сякаш не е сред тях, говореха за маневри на пехотата, за укрепване на защитата, за нова мобилизация, за търговски компании и за много други неща.

Джанеса беше доволна от съобразителността им, но не само в мъката си бе потънала. Не беше и заради факта, че баща ѝ е убит, а тялото му донесено на дървена носилка без слава и почести. Не я безпокоеше особено и фактът, че сега отговорността за управлението на Свободните държави и съдбата на народа ѝ се падаше на нея. Знаеше, че това трябва да е главната ѝ грижа, че хиляди хора разчитат на нея и на нейните съветници да вземат правилно решение, да ги защитят.

И все пак, за свой срам, Джанеса мислеше единствено за Река.

— … и трябва да говорим с Лигата на банкерите — каза Одака.

Думите му сякаш я пробудиха и лицата на мъжете внезапно дойдоха на фокус. Не беше ясно защо точно този коментар от всичко казано я сепна, но нещо в тона на Одака я накара да реши, че това е най-важното от всичко.

— Защо? — попита тя.

Мъжете се обърнаха към нея, сякаш я забелязваха за пръв път. Одака погледна канцлер Дуркет, който разкриви лице в гадна усмивка, преди да заговори:

— Ваше Височество, конфликтите, в които баща ви е участвал през годините, свързани с военните кампании на Свободните държави, изпразниха хазната на Короната. Вече сме задлъжнели на Лигата на банкерите с повече от десет милиона корони. Ако ще се изправяме пред хуртите на наша земя, ще ни трябват още средства, за да платим за войници, оръжие и припаси.

Джанеса не знаеш как баща ѝ е управлявал държавните дела, но дори тя разбираше, че Лигата на банкерите е обединение, оглавявано от най-богатите и могъщи хора на няколко чужди държави. Без тяхна помощ Свободните държави щяха да са беззащитни.

— И какво трябва да направим?

Дуркет погледна към Одака, който не му се притече на помощ и го принуди да продължи:

— Уговорили сме среща с един техен представител. Сигурен съм, че ще успеем да постигнем изгодно и за двете страни споразумение.

— Аз ще говоря с него — каза Джанеса, преди дори да е обмислила думите си.

— Ваше Височество — очите на Дуркет за малко да изскочат от орбитите си. — Мисля, че ще е най-добре аз…