В името на любовта

Когато най-сетне вдигна глава от монитора, откри, че Арън си е тръгнал. Досега Лора би трябвало да е отменила срещата, но в случай че не бе успяла, Джорджи реши да изчака и да се обади утре, за да се извини лично на Рич Грийнбърг.

Слезе и остана неприятно изненадана, когато видя баща си да излиза от кинозалата.

— Най-после успях да изгледам един стар филм на Алмодовар – осведоми я той.

— Мислех, че си си тръгнал – промърмори Джорджи.

— Моята чистачка открила плесен в градската ми къща. Обадих се да обработят помещенията, но трябва да се изнеса за няколко дни, докато трае процедурата. Надявам се, не възразяваш да остана още малко тук.

Джорджи възразяваше, особено сега, когато се налагаше да му съобщи очи в очи новината за отменената среща.

— Разбира се, че не.

Брам се показа от кухнята.

— Остани колкото искаш, татко – изрече провлачено. – Знаеш, че винаги си желан тук.

— Колкото чумата – парира баща й.

— Можеш да живееш тук колкото пожелаеш, стига да спазваш правилата.

— Което ще рече?

Брам очевидно се наслаждаваше на всяка реплика, но нали вече бе отворил мидата на този свят с меча си*, така че защо да не се позабавлява?

[* Реплика от „Веселите уиндзорки” от У. Шекспир; преносно: „светът е в краката ти, постигнал си желаната цел”. – Б.пр.]

— Първо, да оставиш Джорджи на мира. Сега тя е моя грижа, не твоя.

— Хей! – Джорджи сложи ръка на кръста си.

— Второ… всъщност е като първото. Не притискай дъщеря си. Освен това искам да чуя мнението ти за „Къща на дървото”.

Пол се наежи и го изгледа намръщено.

— Шепърд, никога ли не ти омръзва да ехидничиш?

Джорджи се втренчи изпитателно в Брам.

— Не мисля, че той ехидничи, татко. Брам наистина се интересува от мнението ти. И повярвай ми, аз съм не по-малко удивена от теб.

Фиктивният й съпруг я изгледа надменно.

— Само защото Пол е властен трън в задника, който те подлудява, не означава, че не е умен. Миналата вечер той беше дяволски добър в ролята на бащата и аз бих искал да узная какво мисли за сценария.

Баща й, който винаги имаше готов отговор за всичко, този път, изглежда, се затрудняваше какво да отвърне. Накрая пъхна ръка в джоба си и рече:

— Добре.

Разговорът им на вечеря отначало не потръгна леко, но не се хванаха гуша за гуша и не след дълго тримата се впуснаха в оживена дискусия как да се изиграят най-правдоподобно образите на Хелън и Дани в първа сцена. По-късно Пол се впусна в пламенна тирада, изтъквайки, че характерът на Кен трябва да бъде по-сложен и многопластов. Според него добавянето на повече нюанси в образа на бащата насилник ще придаде по-зловеща окраска и ще го направи по-убедителен. Джорджи се съгласи с баща си, а Брам внимателно ги слушаше.

Постепенно тя осъзна, че оригиналният сценарий не е бил толкова безупречен, както й го бе представил Брам, и че именно той го е изгладил, внасяйки леки поправки, а на места бе добавял и цели сцени, при това оставайки верен на оригиналната творба. Разкритието, че Брам може да пише толкова добре, добави нова пукнатина върху бетонирания фундамент на някогашните й предразсъдъци към него.