От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

В думите на Елън прозвуча копнеж за свобода:

Божичко, как само се чувствах, като кацнахме във Франкфурт. Трябваше да идем до американското посолство, за да си взема паспорта. Чувствах се свободна като птичка божия. Не стъпвах по земята, а направо летях.

Елън и Хормоз се видели с Муди през май 1987 година и го попитали как е семейството му, на което той отвърнал:

Вече не се срещам с тях. Аз си имам своя среда, лекар съм и съм много зает.

Елън ми каза, че сестрата на Хормоз искала да го ожени повторно, след което той не й проговорил цели шест месеца. Добави, че от нашето бягство насам той е женен за работата си и прекарва цялото си време в болницата.

Муди страда от параноя. Въобразява си, че го преследват. Разказа ни, че ЦРУ го е следяло, Докато живеел в Щатите, и стигна дотам да те обвинява, че си тяхна агентка. Наистина не беше съвсем наред добави тя.

260

Спомних си, че Муди бе изказвал подобни подозрения и пред мен, докато бях в Иран, и аз го попитах защо се смята за толкова важен, та да му обръща внимание самото ЦРУ.

Елън ми каза, че Муди бил изпълнен е гняв и омраза към мен, но от време на време изпадал в сантиментални настроения. Казвал: „Е, според мен ще се върнат навреме за първия учебен ден." Когато наближавала Коледа, казвал: „Може би ще си дойдат за Коледа." И така при всеки следващ празник.

Как би могъл да си въобразява, че ще се върнем след всичко, което ни причини? попитах аз.

Не знам отвърна Елън. Невероятно е. Единственото обяснение, което си давам, е раздвоената му личност. Когато се ядоса, излиза извън кожата си и става друг човек. Когато е спокоен, изобщо не помни злините, които е причинил на околните.

Казах на Елън, че продължаваме да се страхуваме от отмъщението на Муди.

Никак Не ни е лесно, но се опитваме да водим нормален живот.

Муди никога не е бил напълно откровен с нас. Ако бях на твое място, шях да си отварям очите на четири. Той е страшно прикрит човек. За много неща изобщо не ни е споменавал.

Попитах Елън какви са намеренията й. Напомних й как нейната дъщеря все ми казваше, че като порасне, ще избяга от Иран, ще се върне при баба си и ще заживее като християнка.

И на мен ми е мъчно за Джесика отвърна Елън. На трийсет години съм и вече съм се отказала от определени неща, може би защото считам за по-важни други. Но ще й дам всичко, което мога, а като порасне, тя сама ще избере своя жизнен път.

Настоях:

Но ти знаеш, че в Иран тя никога няма да може да взима самостоятелни решения и ако Хормоз внезапно реши да я омъжи, няма да има право на избор и ще остане там, докато е жива.

Елън си призна:

Джесика ме моли да остане във Флорида. Не знаеш колко объркана се чувствам. Децата ми са във възторг от ваканцията, съпругът ми е по-щастлив дори и от мен. Аз

261

просто агонизирам, Бети. Страх ме е от неизвестността. Имам и емоционални, и психически проблеми. Прекарах в Иран осем години и това време ми се отрази страшно зле. Вече страдам от комплекс за малоценност. Просто не се чувствам уверена в себе си като теб. Ти си пълновластен господар на своя живот. При мен е съвсем различно.