Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Бе се научила как да изтегля нишки от силата си и да изпълнява задачи с тях, като да пали свещи и да изгася огъня. Можеше да прави всичко, което можеше и Стефан, но знаеше, че той я надминава далеч повече откъм сила и опит.
Тя помилва главата на Гросет.
— Ще ми трябва цял живот, за да свикна с идеята, че магията и магьосниците съществуват.
Стефан се размърда на мястото си.
— Намирам това трудно за вярване, имайки предвид младежките ти години. Трябва да си имала някаква представа.
— Единствената представа, която имах, бе тази, че майка ми е луда — отсече тя.
— Нито веднъж ли не си си помисляла, че, когато майка ти те е наричала вещица, тя може и да е казвала истината?
Сарафина наклони глава настрани.
— Какво, по дяволите, не ти е наред? Разбира се, че не съм.
Слабата усмивка на Стефан избледня. Той се наклони напред.
— Повечето магьосници, носещи проклятието, могат да го усетят някъде дълбоко в себе си.
Тя трепна. Как бе възможно от този коментар да я заболи? Не й пукаше дали е магьосница, „носеща проклятието“, нали? На този етап едва вярваше, че самата тя не е откачила. Изпълни я раздразнение.
— Виж, каза ми каквото трябваше да знам, показа ми истинската ми природа отвъд сянката на съмнението, сега е време да си вървя. Имам си живот, нали знаеш? Имам работа, към която трябва да се върна, сметки за плащане, приятели, които…
— Не си създадена за въвеждане на данни, Сарафина. — Той поклати глава. — Огнените магьосници не работят в кабинки, нито носят кафе на шефовете си. Остани тук с нас, за да ти покажем истинския ти потенциал, за да упражниш рожденото си право и да получиш всичко, което ти се полага.
Което й се полага? Очевидно тя нямаше чувството за дълг, което този мъж бе решил, че трябва да притежава.
Сарафина погледна надолу към Гросет.
— Виж, благодарна съм ти, че… — устата й се затвори рязко, докато търсеше правилните думи, — отключи тази неочаквана част от мен, но не ти дължа нищо, а не мисля и че света ми дължи нещо. Късметлии сте, че не се обадих на ченгетата. — Щеше да го направи, разбира се, но не беше от полза да му го казва. Държейки Гросет близо до гърдите си, тя се изправи. — Сега наистина си тръгвам.
Стефан се изправи, красивото му, любезно лице бе покрито от буреносни облаци.
— Няма да ходиш никъде. Длъжница си ни, Сарафина. Не ни карай да го правим по трудния начин.
Да, страхуваше се, че ще каже нещо такова.
Гневът й пламна. В отговор онова семенце на гореща магия, заровено в центъра на гърдите й, запулсира с новооткрита сила. Сарафина знаеше, че Стефан е огнен магьосник, който владееше силата на елемента като оръжие далеч по-добре от нея. Новородена, така да се каже, тя нямаше шанс срещу него. Но нямаше начин да остане тук, както и нямаше начин да се даде без бой. Тя остави Гросет на пода, така че да не пострада.
Доброволна и съвсем необработена, суровата огнена магия се надигна в нея, спускайки се по задната част на ръцете й.
Стефан застина, усещайки напора на магията й. Въздухът внезапно замириса на нещо топло, когато магьосникът пред нея позволи на собствената си сила да се надигне. Очевидно това бе кулминацията и те се готвеха за конфронтация.
Викове се понесоха извън стаята. Стефан извърна глава и Сарафина се възползва от разсейването.
Тя подхвана неумело, чудейки се какво, по дяволите, трябва да направи след това, когато неконтролируем порив на огън изригна от нея. Усещането бе сякаш беше привела оръдие в действие и не се бе прицелила добре. Пропусна мишената и се насочи към вратата.
Вратата избухна навътре, изтръгната от пантите по същото време, когато неконтролираният порив на огъня я удари. Сарафина извика от изненада, отстъпи назад, препъна се и падна по задник.
За един мъгляв, объркан момент тя си помисли, че магията й бе взривила вратата. След това се фокусира през пушека и видя тъмния силует на мъж — висок, мускулест, с дълга, тъмна коса и мрачно изражение на лицето.
Мъжът й хвърли поглед за миг. Дългата му коса се развя около лицето му заради силата на магическата битка, която се водеше зад него. Очите му бяха твърди и тъмни. В суровото му изражение се четяха контрол и сила. Знание — дълбоко и всеобхватно. Сарафина забеляза всичко това само за секунда и това спря дъха й.