Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Опал вдигна изящния си пръст, за да го прекъсне.

— Не. Още нищо няма да се случи с Вихрогон. Той ще бъде победен само от интелекта. Два пъти в живота ми някой е успявал да ме надхитри. И двата пъти беше Вихрогон. Просто да го убия не изисква никаква гениалност. Искам го победен, унижен и сам. — Тя плесна с ръце с възхитено очакване. — И тогава ще го убия.

— Наблюдавахме комуникациите на Артемис Фоул. Както изглежда, през последната година човешкото момче се опитва да намери определена картина. Проследихме картината до Мюнхен.

— Картина? Наистина? — зъбни колелца се въртяха в ума на Опал. — Е, да се уверим, че ще стигнем до нея преди него. Може би можем да добавим нещо към неговото произведение на изкуството.

Глас кимна.

— Да. Няма проблем. Ще отида тази вечер.

Опал се изтегна на дивана като котка на слънчева светлина.

— Добре. Това се оказва един прекрасен ден! Сега, изпратете хирурга.

Братята се спогледаха.

— Госпожице Гномски? — каза Мървал нервно.

— Да, какво има?

— Хирургът. Този вид операция не може да бъде обърната, дори от магия. Сигурна ли сте, че не искате да обмислите…

Опал скочи от дивана. Бузите й бяха пурпурни от гняв.

— Да го обмисля? Искаш да го обмисля? Какво мислиш правих през изминалата година? Обмислях! Двайсет и четири часа на ден. Не ме интересува магията. Не магията ми помогна да избягам, а науката. Науката ще бъде моята магия. Сега, без повече съвети, Мърв, или брат ти ще стане единствено дете. Ясно ли е?

Мърв беше зашеметен. Никога не беше виждал Опал толкова ядосана. Комата я беше променила.

— Да, госпожице Гномски.

— Сега, извикай хирурга.

— Веднага, госпожице Гномски.

Опал отново легна на дивана. Скоро всичко в света щеше да се нареди. Скоро враговете й щяха да бъдат или мъртви, или опозорени. Веднага щом тези променливи станеха консонанти, можеше да продължи с новия си живот. Гномски потърка краищата на острите си уши. Как ли щеше да изглежда, чудеше се тя, като човек?