Тайната на забранената книга [bg]

След това отидох в апартамента на Алина.

Наемът й беше платен до края на месеца — без връщане — но нямах представа колко време може да ми отнеме да подредя нещата й и да опаковам всичко за пращане обратно в Джорджия, затова реших, че е най-добре да започна веднага. Нямах намерение да оставя и едно парцалче от сестра ми на шест хиляди и петстотин километра от дома.

Имаше полицейска лента пред вратата, но тя вече беше срязана. Отворих си с ключа, който инспектор О’Дъфи ни беше изпратил по пощата в малък пакет с личните й вещи, намерени с тялото. Апартаментът й миришеше точно както и стаята й у дома — на свещи „праскови и сметана“ и на парфюма на Есте Лаудър „Бютифъл“.

Вътре беше тъмно, щорите бяха дръпнати. Пъбът отдолу още не беше отворил, затова беше тихо като в гроб. Заопипвах за ключа на лампата. Бяха ни казали, че апартаментът й е преобърнат изцяло, но не бях подготвена за това. Навсякъде имаше прах за отпечатъци. Всичко чупливо беше счупено — лампи, дрънкулки, чинии, дори огледалата на полицата над газовата камина. Диванът беше нарязан, възглавниците разкъсани, книгите изкормени, етажерките смазани и дори пердетата бяха на ивици. Под краката ми изхрущяха дискове, когато пристъпих в дневната.

Дали това е било направено преди или след смъртта й? Полицията нямаше предположения за времето. Не знаех дали това, което виждам, е вторичен продукт от безсмислена ярост, или убиецът е търсил нещо. Може би нещото, което Алина беше казала, че ние трябва да намерим. Може би беше решил, че тя вече го е намерила, каквото и да беше.

Тялото на Алина се беше появило на километри в пълна с боклуци уличка на противоположната страна на река Лифи. Знаех точно къде. Бях виждала снимки от местопрестъплението. Знаех, че преди да напусна Ирландия, ще се озова на тази уличка, за последно сбогуване със сестра ми, но не бързах да го направя. И това, което видях до този момент, беше достатъчно лошо. Всъщност успях да издържа точно пет минути в апартамента. Заключих и забързах надолу по стълбите, изскачайки от тясното стълбище без прозорци в мъгливата уличка зад бара. Бях благодарна, че имам още три седмици и половина да се справя със ситуацията, преди наемът й да изтече. Следващия път щях да дойда подготвена за това, което щях да намеря. Следващия път, щях да дойда въоръжена с кашони, с чували за боклук и с метла.