![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Моментът явно беше достатъчно добър да се свържа със света. Плиснах студена вода на лицето си, оправих грима си и изчетках косата си. След като се преоблякох в любимата си къса бяла пола, която най-добре показваше целунатите ми от слънцето крака, сложих красив лилав потник и подходяща жилетка, вдигнах дългата си руса коса на конска опашка, заключих и се измъкнах от хотела в дъблинската нощ.
Спрях в първия пъб, който изглеждаше привлекателно и се хвалеше с автентична ирландска храна. Избрах старомодно заведение тип Стария свят пред по-ярките градски пъбове в квартала. Исках само добро топло ядене без много суетня. И го получих. Паница гъста и силна ирландска яхния, топъл соден хляб и парче шоколадова торта с уиски, които прокарах с чаша „Гинес“.
Въпреки че бях приятно сънлива след обилната храна, поръчах втора бира, облегнах се и се огледах, попивайки атмосферата. Чудех се дали Алина е идвала тук и си позволих малката фантазия да си я представя тук с приятели, смееща се и щастлива. Пъбът изглеждаше добре, с удобните си кожени кръгли дивани с високи облегалки или „гушльовци“, както ги наричаха тук, подредени до тухлените стени. Барът заемаше центъра на голямото помещение — красиво, внушително произведение от махагон, месинг и огледала. Беше обкръжен от високи масички за кафе и столове. Аз седях на една от тези масички.
Заведението беше изпълнено с еклектична смес от клиенти — от млади студенти до пенсионирани туристи, облечени в спортен гръндж стил или по последна мода. Като барман винаги се интересувам какви са другите клубове, какво предлагат, какви хора привличат и какви сапунени опери се разиграват в тях, защото това неизменно се случва. Винаги има няколко красавеца, винаги се стига до сбивания, винаги се разиграват няколко любовни истории и винаги се появяват поне по няколко откачалки във всеки един бар, във всяка една нощ.
Тази нощ нямаше да е изключение.
Вече бях платила поръчката си и тъкмо привършвах бирата, когато той влезе. Забелязах го, защото беше невъзможно да не го забележа. Не го забелязах, преди да мине покрай мен и всъщност видях само гърба му. Беше гръб на атлет от световна класа. Висок и силен. Мощните му мускули играеха под черни кожени панталони, черни ботуши и, да, познахте, истински цар на драмата — под черна тениска. Прекарала съм достатъчно време зад бар, за да си оформя мнение за това какви дрехи носят хората и какво говорят те за тях. Мъже, които носят черно от глава до пети, попадат в две категории — искат да бъдат беда или са беда. Гледам да стоя настрани от тях. Жените, които носят само черно, са друга история, но това не е важно.
Така че, забелязах първо гърба и докато го оглеждах с око на познавач (беда или не, беше сериозно лакомство за очите), той отиде право на бара, облегна се на него и задигна бутилка уиски от най-горния рафт.
Изглежда никой не забеляза.
Вцепених се в мигновено възмущение — можех да се обзаложа, че парите за шестдесет и пет доларовата бутилка скоч единичен малц ще излязат от джоба на бармана, когато сметката не излезе при затваряне.
Започнах да се плъзгам от стола си. Да, щях да го направя — дори чужденка в чужда държава — щях да го издам. Ние, барманите, трябва да се поддържаме.
Мъжът се обърна.
Замръзнах, единият ми крак беше върху наполовина смъкнатата долна стъпенка. Мисля, че дори спрях да дишам. Да кажа, че той беше от материал, подходящ за кинозвезди, значи да не го опиша изобщо. Да го нарека ужасно красив, също. Да кажа, че архангелите сигурно са били удостоени от Бог с такива лица не би могло дори да започне да го описва. С дълга златна коса, с очи толкова светли, че изглеждаха сребристи и със златиста кожа — мъжът беше ослепително красив. Всеки косъм по тялото ми настръхна, навсякъде в унисон. И ми хрумна най-странната мисъл: „Той не е човек“.
Разтърсих глава срещу лудостта си и се върнах на стола. Все още възнамерявах да кажа на бармана, но не преди мъжът да се премести от бара. Внезапно не бързах да се приближа до него.
Но той не се премести. Вместо това се облегна назад, счупи печата, отвъртя капачката и отпи дълга глътка от бутилката.