![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Докато го гледах, се случи нещо напълно необяснимо. Фините косъмчета по тялото ми започнаха да вибрират, храната се превърна в буца олово в стомаха ми и внезапно получих нещо като събуждащо видение. Барът си беше още там, както и мъжът, но в тази версия на реалността той вече изобщо не беше красив. Не беше нищо повече от внимателно замаскирана отврат и точно под повърхността на цялото това съвършенство, от кожата му се надигаше едва прикритата смрад на загниване. И знаех, че ако се приближа достатъчно, гнусната смрад може да ме задуши до смърт. Но това не беше всичко. Чувствах се сякаш — само ако можех да отворя очите си още малко — щях да видя дори повече. Щях да видя точно какъв беше, само ако можех да погледна някак по-_надълбоко_.
Не знам колко дълго съм седяла там, зяпайки. По-късно щях да разбера, че е било почти достатъчно, за да бъда убита, но по онова време не знаех нищо за това.
Бях спасена от самата себе си, от това историята ми да свърши точно тук и сега на тази страница, от рязък удар по темето.
— Ох! — подскочих от стола, обърнах се и се взрях в нападателя си.
Тя се взря в мен — дребна стара жена, на около осемдесет. Гъстата й сребристобяла коса беше събрана назад в дълга плитка и разкриваше лице с фини кости. Носеше черно от глава до пети и аз бързо се вбесих, тъй като разбрах, че може би трябва да преработя теорията си за женската мода. Преди да успея да кажа: „Хей, какво мислиш, че правиш?“, тя се пресегна и ме тупна отново, кокалчетата й чукнаха остро по челото ми.
— Ох! Престани!
— Как смееш да го зяпаш така? — изсъска жената. Свирепи сини очи бляскаха разгневени към мен от гнезда от фини бръчки. — Искаш да застрашиш всички ни ли, проклета глупачка?
— А? — Както и с възрастния рецепционист-леприкон, трябваше да повторя думите й по-бавно в ума си. Но те все още нямаха смисъл за мен.
— Мрачните Туа Дей! Как смееш да ни разкриваш! А ти си една О’Конър, разбира се! Ще си поговоря с твоите, да знаеш!
— А? — Това внезапно беше единствената дума, която можех да кажа. Бях ли чула вярно? Какво, за бога, беше ту-а-дей? И за коя ме мислеше тя? Жената вдигна отново ръка и аз се уплаших, че пак ще ме тупне, затова изтърсих: — Не съм О’Конър.
— Разбира се, че си. — Тя обърна очи. — Тази коса, тези очи. И тази кожа! О, да, ти си О’Конър изцяло. Такъв като него ще прекърши вкусно малко нещо като теб на две и ще наостри зъбите си с кокалите ти, преди дори да успееш да отвориш тези хубави устни в молба. Сега се махай оттук, преди да погубиш всички ни!
Примигнах.
— Но аз…
Тя ме накара да млъкна с обуздаващ поглед, който без съмнение беше усъвършенствала с половин век практика.
— Вън! Веднага! И да не си се върнала тук! Нито тази вечер, нито когато и да било! Ако не можеш да държиш главата си наведена и да почиташ кръвната си линия, тогава направи услуга на всички ни — иди умри някъде другаде!
„Ох!“ Все още примигвайки, затършувах зад мен за чантата. Нямаше нужда да бъда удряна по главата с бастун, за да знам, че не съм желана. Няколко тупвания с кокалчетата свършиха работа. С високо вдигната глава и очите право напред, се запромъквах заднишком, просто в случай че откачената старица реши отново да се опита да ме цапардоса. На безопасно разстояние се обърнах и закрачих надалеч от бара.
— И това е то — промърморих на себе си, докато набивах крак обратно към тясната ми, негостоприемна стая в хотела. — Добре дошла в Ирландия, Мак!
Не можех да реша кое е по-обезпокоително — странната ми халюцинация или враждебната старица.
Последната ми мисъл, преди да заспя, беше, че тази стара жена очевидно беше луда. Или тя беше луда, или аз, а със сигурност не бях аз.
Три
На следващия ден ми трябваше известно време да открия управлението на Гарда, намиращо се на Пиърс Стрийт. В града нещата изглеждаха много по-различно, отколкото на картата. Улиците не се отклоняваха под съвсем същите спретнати ъгли и имената им се сменяха ни в клин, ни в ръкав между две преки.
Минах покрай едно и също кафене и покрай будка за вестници три пъти. Мъж вижда дявола в полето на област Клер, Шесто видение този месец тръбеше един таблоид. Древните се завръщат, твърди медиум — оповестяваше друг. Чудех се кои са „Древните“. Може би застаряваща рок група? На четвъртото минаване се спрях и попитах възрастния продавач за посоката.
Не можах да разбера и една дума. Започвах да откривам отчетлива връзка между възрастта на говорещия и неразбираемостта на акцента. Докато прошареният джентълмен изстрелваше порой от очарователни весели думи, които за мен нямаха абсолютно никакъв смисъл, аз кимах и се усмихвах широко, опитвайки се да изглеждам интелигентна. Изчаках, докато му свърши въздухът, после рискувах — какво пък, шансовете ми бяха петдесет на петдесет — и се обърнах да тръгна на север.