Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Може ли сега аз да ти разкажа какво стана там, на парахода, между тази млада жена и теб?…
— Опитай.
— Ти просто се напи. Нарочно пи без мярка. После сложи пред нея ключовете от своята каюта, от великолепните си апартаменти, а сам слезе в трюма. Спа като мъртъв цяло денонощие. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото дойде момент, когато ти видя на лицето на тази твоя любима млада жена едно странно изражение и отнесена усмивка. Интуитивно, подсъзнателно ти разбра, че тя — твоята любима — в момента мечтае и си мисли за съвсем друго нещо: колко щастлива би била тя, ако на масата в бара на твоя параход сега беше не ти, а той. Онзи, другият, който й харесва… Да можеше не ти, а той да има този параход: Вие бяхте във властта на мъртвата материя, свързвайки с нея своите живи чувства и стремежи, които и двамата убивахте…
— Млъкни, Анастасия! Този спомен ми е неприятен. Все пак този параход не е случаен — нали и с тебе се срещнахме на него?
— Днешните събития се създават от предишни чувства и душевни пориви. Именно те влияят на бъдещето. Само тяхното ускорение и размах рефлектират в небесните огледала; единствено техните възторзи и стремежи се отразяват в събитията на земния живот.
— Какво значи това?
— Това значи, че нашата среща може да е била обусловена от много желания и копнежи на твоята и моята душа — и може би не само на нашите души, но и на душите на нашите по-близки и по-далечни роднини. А може и да се дължи на порива на една вишничка, която расте в градината на твоята вила… Н в никакъв случай не идва от парахода.
— Сега пък какво общо има с всичко това вишничката от моята градина?
— Колкото и пъти да изгледа филма на живота си, ти нито веднъж не се сети за твоята вишничка, понеже не придаваш никакво значение на чувствата, които ви свързват. А именно те са най-важното събитие през последните години от живота ти. Вселената не обръща никакво внимание на твоя параход. Помисли си само за миг: какво може да означава за вселената някякъв си примитивен, буботещ, неспособен да мисли и да се самовъзстановява механизъм? А вишничката — малката сибирска вишничка, която ти си забравил безнадеждно — е отворила огромни космични простори за теб, изменила е хода на събитията, свързани не само с теб и мен. Понеже тя е жива, и тя като всичко живо е свързана неразривно с цялото мироздание.
6. Вишничката
— Спомни си, Владимире, всичко, което те свързва с това малко дръвче. Започни от първия миг, когато се докосна до него.
— Ще се опитам, щом мислиш, че е важно…
— Да, много е важно.
— Виждам се как пътувам в една кола. Закъде — сега не мога да съобразя. Спирам се до един централен пазар и моля шофьора да слезе да купи плодове, а аз оставам в колата и почвам да гледам как излизащите от пазара хора мъкнат разни фиданки:
— Ти ги гледаше и им се възхищаваше, защо?
— Представяш ли си, лицата на всички бяха радостни, доволни. Навънка дъжд и студ, а те носят някакви си дръвчета с корени, омотани с парцали, тежат им, но лицата им светят. А аз седя в топлото купе на автомобила и ми е тъжно. Щом шофьорът се върна, изведнъж реших да изляза на пазара. Обикалях насам-натам между сергиите и накрая купих три малки вишневи фиданки. Кгато ги слагах в багажника, шофьорът каза че една от тях няма да се хване, понеже корените й били много дълбоко отрязани и затова е по-добре да я хвърля. Но аз я оставих. Тя беше най-стройната. После ги посадих в градината на моята вила, а за вишничката с окастрените корени сложих повече чернозем в дупката с парченца торф, а също и няколко вида тор.
— Със своите опити да й помогнеш, ти изгори с торовете и последните две малки коренчета на вишничката…
— Да, но тя оживя! Щом почнаха да напъпват дърветата, и нейните клончета се събудиха. Появиха се малки листенца. След това заминах на ескпедиция.
— Но до този момент ти всеки ден, повече от два месеца, идваше редовно на вилата си и първата ти работа бе да отидеш при вишничката… Понякога галеше клончетата й. Радваше се на листенцата, поливаше я, наби колче в земята и я върза за него, за да не я пречупи вятърът. Кажи, Володя, как мислиш: дали растенията реагират на нашето отношение към тях? Усещат ли доброто или лошото отношение?
— Чувал съм или четох някъде, че стайните растения и цветята реагират — даже може да увяхнат, ако човекът, който се грижи за тях, замине някъде. Чувал съм за опити на учените, че са изследвали растенията с уреди. Когато се приближи човек с лоши намерения, стрелките се отклоняват в една посока, а при човек с добри намерения — в друга.