Звънтящите кедри на Русия

— Че какво точно да създам, какво?

— Първо трябва да осъзнаеш в какво се крие най-големият, истинският смисъл на нещата. Ти току-що прегледа целия си живот, но въпреки това не успя да го анализираш, да погледнеш отстрани — така и не успя да откриеш нещо значимо. Все за познатите, стандартните ценности гледаше да се хванеш. Кажи, имало ли е поне един случай, в който да се приближиш до усещането за истинско щастие?

— Имаше два случая, но все нещо ми пречеше да ги преживея като напълно щастливи.

— Разкажи ми за тях.

— Още в началото на перестройката имах късмет да получа много изгодно, на дългосрочна аренда, един речен кораб. Това беше най-добрият пътнически плавателен съд на Западносибирското параходство. Казва се «Михаил Калинин». Документите са вече оформени, аз вървя към пристанището, гледам го — красавец — и за пръв път стъпвам на палубата на своя параход…

— Радостните ти усещания нали се усилиха малко, когато се качи на палубата?

— Разбираш ли, Анастасия, имаше най-различни проблеми. Когато се качих на парахода ме посрещна капитанът. Отидохме в каютата му, изпихме по чаша шампанско и си поговорихме. Той каза, че трябва спешно да се промият тръбите за водата, защото ХЕИ няма да даде разрешително. Каза още, че:

— И ти потъна в грижи и проблеми, свързани с работата по парахода?

— Да, потънах. Много бяха: А истинска любов — от нито една жена.

— Изкуствено съэдадената материя се отличава по това, Владимире, че създава много повече проблеми, отколкото радости. Измамна е нейната помощ за човека!

— Не съм съгласен с тебе. Може да създава проблеми — иска ремонт, поддържане, — но с нейна помощ може много да се постигне.

— И какво например?

— Ами… даже любов…

— Над истинската любов, Володя, нямат власт изкуствено създадените предмети. Даже и всичко в света да ти принадлежи, само с тяхна помощ не можеш да получиш истинска любов от нито една жена.

— Ти просто не познаваш нашите жени. Разсъждаваш наизуст. Мислиш, че не съм получавал…

— Какво си получавал?

— Ами… любов, по най-простия начин! Някога обичах много силно една жена и то не една и две години. Но тя нещо се дърпаше, не искаше да оставаме насаме. Когато се сдобих с парахода, аз я поканих — и тогава тя се съгласи. Не можеш да си представиш какво беше! Седим с нея на бара на парахода… Шампанското е великолепно, свещи горят, музика — и нито един човек! Само аз и тя… Тръгнахме с парахода и взех мерки да няма никой — да остана сам с нея. Плуваме си по реката… В бара свири свири музика. Поканих я да танцуваме, а фигурата и гърдите й — великолепни. Притиснах я към себе си, сърцето ми затуптя радостно и аз я целунах. Тя не се дръпна, също ме прегърна. Разбираш ли? Тя беше до мене, аз можех да я докосвам, да я целувам! И всичко това — благодарение на парахода, а ти викаш, че имало проблеми:

— А после какво стана с тебе?

— Няма значение…

— Спомни си, моля те!

— Казвам ти, че няма значение…