Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Е тогава, според тебе, не трябва да се лекуват хората, така ли, не трябва да им се помага при неразположение?
— Помощ трябва, но преди всичко е нужно за осъзнаване първопричината на заболяването. Необходимо е да се помогне на човека да осъзнае какво иска да му каже Великият Интелект — Бог. Но това е много трудно, възможни са и грешки. Нали болката е разговор на четири очи между двама, които се познават. Намесата на трети често вреди на човека, не му помага.
— Тогава ти мене защо ме лекуваш? Значи си ми навредила?
— Всичките ти болести ще се върнат, ако не промениш начина си на живот и своето отношение към света и към себе си, ако не измениш някои свои навици. Именно те са свързани с твоите болести. На душата ти не съм навредила.
Стана ми напълно ясно, че е невъзможно да убедя Анастасия да извлича печалба от способността си да лекува — невъзможно е, докато тя нещо не осъзнае най-после. Бизнес-планът ми рухваше. Анастасия забеляза моето помръкване и каза:
— Не се разстройвай, Володя, аз ще се помъча всичко да осъзная колкото може по-бързо. Но сега, ако ти наистина искаш да помогнеш на хората и на себе си, а не само да печелиш пари, аз ще ти разкажа за начините, по които човек може да се излекува от много заболявания самичък и при които няма да има такива нежелателни последствия, както при намесата на странични хора в неговата съдба. Ако искаш да ме изслушаш, разбира се…
— Ами какво друго ми остава, след като ти никой не може да те разубеди? Говори.
— Има няколко основни причини за болестите на човешката плът: това са пагубните чувства, изкуственият режим на хранене и съставът на храните; липсата но близка и далечна цел, лъжливата представа за своето естество и задача в живота. На телесните болести успешно могат да се противопоставят положителните емоции, много растения и преосмислянето на собствената същност и предназначение.
Как да се възстанови в условията на вашия свят загубената връзка на човека с растенията, за това вече ти говорих. А осъзнаването на всичко останало става най-лесно чрез непосредствен контакт с тях. Освен това, с лъча на любовта могат да се излекуват много болести на ближния и даже да му се продължи живота, като се създаде около него любовно пространство. Но и самият страдащ човек, ако е способен да предизвика в себе си положителни емоции, ще може да потуши болката, да се излекува от болестите и даже да се справи с отровите.
— Какво значи «да предизвика»? Как можеш да мислиш за нещо хубаво, когато те боли зъб или стомах?
— Чистите и ярки мигове, когато изпитваме положителни емоции, като ангели-хранители побеждават всяка болка и болест!
— А ако някой не е имал достатъчно чисти и ярки преживявания? Тогава какво?
— Незабавно да стори нещо такова, което да ги предизвика! Те идват, когато околните се отнесат към теб с искрена любов. Но това не става от само себе си. Ти сам трябва да предизвикаш такива ситуации със своите благородни постъпки — в противен случай твоят ангел-хранител не може да ти помогне.
— Интересно какво ще кажеш: аз имал ли съм такива мигове? И как може да се предизвикват?
— Това може да стане, примерно, чрез спомените. Чрез спомен за нещо хубаво, нещо приятно от миналото. Чрез този спомен се помъчи да изпиташ онова блажено състояние, което е изникнало тогава у теб. Искаш ли да направим опит веднага? Аз ще ти помогна. Хайде, опитай се!
— Ами добре, да опитаме:
— Легни тогава на тревата и се отпусни. Разрови се в спомените си, започвайки от сегашния момент назад. А можеш да си припомниш и детството и да вървиш мислено към настоящето. Може и направо да си припомниш най-приятните преживявания и свързаните с тях усещания.
Аз легнах на тревата. Анастасия също легна до мен и сложи пръстите на ръката си върху моите. Помислих си, че присъствието й ще ми попречи да се съсредоточа и затова казах:
— По-добре да остана сам…
— Няма да те безпокоя. Като потънеш в себе си, ти ще забравиш за мене, даже и ръката ми няма да усещаш. Но така ще ти помогна по-бързо и по-ярко да си спомниш всичко.