Кървава музика [Blood Music - bg]

Всеки един от лимфоцитите в пробата, която бе поставил върху предметното стъкло, притежаваше потенциалните интелектуални способности на маймуна от вида резус, макар това да не личеше по привидно опростеното им поведение в средата, която обитаваха.

На няколко пъти дори общува с тях на сравнително високо химично ниво, а ето че сега идеше краят на и без това краткотрайното им съществуване — бяха му наредили да ги убие. На пръв поглед нищо особено. Достатъчно бе да добави малко разтворител към течността в епруветките и клетъчната им мембрана щеше да бъде разрушена. Щяха да се превърнат в жертва на прекомерната предпазливост и късогледството на групичка дипломирани печалбари.

Неусетно задиша още по-развълнувано, докато наблюдаваше как лимфоцитите преминават към нормалната си активност. Толкова бяха красиви. Та те са негови деца, кръв от кръвта му, грижливо отгледани, подложени на изключително фина операция, той лично бе инжектирал биологичния материал в поне хиляда от тях. А сега те продължаваха делото му, прехвърляйки и размножавайки получената отвън информация на техните събратя… Също като Уоши, шимпанзето, заело се да обучи собствените си деца на езика на знаците. Те бяха новите Прометеи, предаващи нататък факлата на познанието. Ще узнае ли някога дали ще могат да използват своите възможности?

Пастьор.

— Пастьор — произнесе той. — Дженър.

Върджил взе една спринцовка, забоде иглата през гумената тапа на първата епруветка и потопи върха й в разтвора. След това изтегли назад буталото и жълтеникавата течност започна да изпълва тялото на спринцовката: десет, петнадесет, двадесет милилитра.

Той вдигна спринцовката и я подържа пред очите си няколко минути, осъзнавайки, че се готви да извърши един напълно необмислен акт. „Лесно ви беше на вас досега, обърна се той към своите невидими създания. Живеехте си като крале. Седите си в серума, тъпчете се от хранителния разтвор и поглъщате хормоните, от които имате нужда. Никой не ви е карал да работите, за да живеете. Никакви неприятни тестове, никакъв стрес. Никаква необходимост да използвате това, което ви дадох.“

Какво да прави сега? Да ги върне обратно в естествената им среда? Ако ги инжектира в тялото си ще може да ги изнесе от Генетрон, а след това — на по-късен етап — да си върне достатъчно от тях за да продължи експеримента.

— Ей, Върджил! — Ернесто Вилар почука на вратата и пъхна глава вътре. Събираме се в 233-та. Готови са с филма за артериалната система при плъховете. — Той почука с пръст по перваза на вратата и се ухили. — И ти си поканен. Нали знаеш, че си душата на компанията?

Върджил свали спринцовката и се загледа в празното пространство.

— Върджил?

— Идвам — отвърна равнодушно той.

— Не ни карай да чакаме. Премиера е все пак — подхвърли Вилар и изчезна. Стъпките му постепенно утихнаха в коридора.