Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Освен Асен Босев, за когото вече писах, има и други поети, които са ми помогнали да израсна и да се усъвършенствам. Тук ще спомена ръководителя на литературния кабинет „Иван Вазов“ Иван Коларов. От него научих да приемам спокойно и сериозно съветите на другите по отношение на писането. По принцип съм много ревнива към стиховете си. Може би с всеки автор е така. Когато ми дават съвети, дори да са добри, как да променя стихотворението си, изпитвам истинска болка. Той ми помогна да разглеждам предложените промени със здрав разум — да приемам добрите и да отхвърлям лошите. Помогна ми и Христо Ганов, който дълги години е бил референт на Любомир Левчев в Съюза на българските писатели. Не знам какво точно значи референт, но е бил втори след него. Той също четеше внимателно стиховете ми и ми даваше ценни съвети. Познавам и Дамян Дамянов и жена му Надежда Захариева. Те ми подариха стихосбирките си. Дамян Дамянов ме представи във в. „Труд“ и искаше да ми помогне да издам книга. По-късно, когато книгата ми бе издадена, му я изпратих, а заедно с нея и дълго писмо, което написах на компютъра си. Той харесал стиховете ми, но се учудил как може да вярвам в Бога толкова силно. Жена му ми беше казала, че той е атеист, защото мисли, че ако Бог съществува, нямаше да бъде в такова тежко положение (беше почти неподвижен и говорът му се разбираше трудно). Писах му да оцени нещата, които Бог му е дал — за много от тях другите мечтаят. Има добра, всеотдайна и много талантлива жена, три деца, добро материално положение, и, не на последно място, огромна слава. В редакцията на сп. „Зари“ главен редактор беше известният поет и писател Георги Братанов. Така че познанства с поети не са ми липсвали.
Без вдъхновение не може. Вдъхновението е неотделима част от писането. Сега, когато познавам доста добре законите на стихосложението, знам как се изграждат интересни образи, мога да подбера несрещани метафори, разбирам отлично, че ако сложа всичко това в едно стихотворение, написано без вдъхновение, то няма да докосне душите. Не питайте защо е така, не знам, но съм сигурна, че е така. Наистина вдъхновението е като полъх, ако не му обърна внимание и не запиша това, което ми нашепва, то може да изчезне безвъзвратно и всички чудесни мисли да не се върнат никога. Но има идеи, образи, които ме преследват, докато не ги сложа в стихотворение. Чак тогава се отървавам от тях. Някои неща съм написала на един дъх и са се получили чудесно, а други, над които съм работила много време, не са станали добри. Това не може да се обясни и срещу него не може да се направи нищо. Просто трябва да пиша и да не оставям вдъхновението да си отива.
Когато не съм писала дълго време, умът се отучва да мисли в поетични образи. Добре е да се пише, но без вдъхновение едва ли ще излезе нещо вълнуващо. Иван Коларов казваше, че всеки работещ писател или поет два часа на ден трябва да се държи за главата и да мисли какво да напише. Поне аз не бих могла да изпълня съвета му чак толкова педантично, че да прекарвам по два часа, хванала се за главата си, но приемам, че това е образно казано — не трябва да се отучваме да мислим поетично. Както и да се мъчим, съм сигурна, че читателите винаги ще познаят истинските ни чувства по време на писане. Това е поразително. Произведението, написано с много чувство, предава движенията на душата на автора през вековете и предизвиква радост или сълзи независимо колко време е минало. Но същото се отнася и за безразличието — то спокойно ни гледа от листа или екрана, зад каквито и образи и изразни средства да е скрито. Вдъхновението не може да се имитира, винаги личи много ясно дали го е имало. Дълго мислих за творческия процес, кое е това, което придава на думите такова неповторимо въздействие. Следното стихотворение, написано в младостта ми, въплъщава моята представа за тайнственото творене.
Среднощно