Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Бях доста непослушна, може би защото се чувствах изоставена от майка си и се страхувах от живота, който ми предстоеше. Някои учители кой знае защо искаха да ми поставят по-ниски оценки или да отида на матура. Учителят по история и логика непрекъснато се заяждаше с мен и колкото и да учех, ми пишеше четворки, за да ме остави на матура. По логика писа петици на мен и Албена, която беше пълна отличничка. Понеже тя щеше да завърши със златен медал, учителите обърнаха внимание на единствената й петица. Оплакахме се, че др. Драгиев нарочно иска да имаме по-ниски оценки. Създаде се комисия, изпитаха ни и получихме отличен. Оплаках се и за историята, направиха му забележка и накрая ми остави петица. Може би трябваше да остана на матура, така вероятно щях да получа отличен и да повиша бала си за кандидатстване, но тогава гледах само да се отърва от матурата и нищо друго не ме интересуваше. Неприятното бе, че въпреки ходенето в Драгалевци, се стараех да уча по история и знаех добре предмета, но ако учител реши да ти пише по-малко, нищо няма да го спре. И наум не ми идваше да искам комисия. За съжаление и учителката по литература определено не искаше да ми пише шестица. Каза, че ако ми пише 6 за срока, за годината ще ми остави 5 и се отказах да се боря. Явно си имаше лимит за шестиците. И сега, от позицията на побеляващата си коса, не разбирам защо постъпи така. За другите предмети както и да е, но по литература винаги бях първа. От малка знаех, че това е съдбата ми. Отгоре на всичко учителката каза, че ще се радва, ако ме види в университета. Стана ми обидно, сякаш искаше да каже: „въпреки осакатения от мене бал, дано те приемат“. Възможно е и аз да съм предизвикала някои учители с поведението си — не знам, минали са много години, пък и не мога да погледна нещата отстрани. Все едно, някои въпроси просто ще си останат без отговор.
Интересното е, че тогава не преживявах особено. Имах си други проблеми, много по-тежки и потискащи. Майка ми ужасно занемари къщата ни. Последните наематели прекараха у нас половин година без да платят и ни оставиха големи разходи за ток. Изключиха ни тока, тя стоеше на студено и се хранеше с пенсията от баща ми и малката си заплата). В 10 клас, като се прибрах за пролетната ваканция, нямаше къде да живея — вкъщи няма ток, студено, мръсно. Баба ме прибра в сутерена — там нямаше легло за мен, спях на един дюшек на земята. Вечно се карахме кой да спи на дюшека, никой не искаше да го отстъпи на другия. Аз победих, не можех да оставя баба си на земята. Наистина, тесничко, но поне беше топло. След това с големи мъки и проблеми успях да си взема пенсията и баба ми да я използва, за да ми купува необходимите неща и да ме издържа. През лятото в десети клас се настаних в детската стая, която давахме под наем, взех ключа и казах, че тя ще е моя. Подредих си я и заживях там. Майка ми протестираше, искаше стаята да бъде за квартиранти. Баба и всички вкъщи бяха на моя страна и тя най-накрая се примири. Това ми се отрази много зле. Нервите ми изневеряваха, не знаех как ще живея и какво ще правя нататък.
Когато ни връчваха дипломите, след като прочетоха, че имаме пълна отличничка със златен медал Албена, започнаха да говорят за следващата, завършила с 5,70. Мислех си коя ли е тази щастливка (отличничките бяха само момичета) и искрено се учудих, когато бе изречено моето име. Значи, криво-ляво съм скърпила отличен успех. За съжаление оценките ми, които влизаха в бала, необходим за кандидатстване в университета, бяха жестоко осакатени. Но тогава мислех, че няма да уча повече. Всичко ми изглеждаше много безнадеждно — нямах пари, не знаех какво ще правя и не ми беше до кандидатстване. Като разбраха, че няма да кандидатствам никъде, учителите бяха разочаровани.