Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Имате ли нещо против да го повикам?
— Напротив, самата аз си мислех за това — каза тя.
Юна потърси телефона в джобовете си, разбра, че го е оставил в колата, и помоли за телефона на Даниела Ричардс. След като информира Ерик Мария Барк за обстоятелствата, Юна се обади отново на Сузан Гранат от социалните служби и обясни, че се надява да говори с Йозеф Ек скоро. Сузан Гранат му каза, че семейството фигурира в техния регистър, че бащата е бил пристрастен към хазарта и че са имали контакт с дъщерята преди три години.
— С дъщерята? — попита Юна озадачен.
— С голямата дъщеря, Евелин — обясни Сузан.
5.
Вторник преди обяд, осми декември
Отделението по съдебна медицина се намира на улица Рециус 5, в червена тухлена сграда в центъра на университетското градче на Каролинския институт, отвсякъде обградена от по-големи постройки. Юна Лина завива покрай отделената къща, спира и оставя колата на паркинга за посетители. Приближавайки се към главния вход, той преминава една заскрежена тревна алея и метална товарна рампа.
Странно е, мисли си Юна, че думата аутопсия произлиза от латинската дума за покриване, скриване и потулване, когато всъщност се извършва точно обратното. Може би чисто и просто, подсъзнателно целта е била да се подчертае финализирането на действията, когато след аутопсията тялото се затваря и вътрешността отново се скрива.
След като се е регистрирал при момичето на рецепцията, той влиза при Нилс Олен, професора по съдебна медицина, наричан Нолен заради това, че винаги подписва докладите си с Н. Олен1. Стаята на Нолен е модерно обзаведена, с изчистени плоскости в искрящо бяло и матово светлосиво. Изглежда луксозно и дизайнерски. Малкото мебели за сядане са изработени от полирана стомана и имат опънати бели кожени седалки. Светлината над бюрото идва от голяма висяща стъклена плоча.
Нолен се здрависва с Юна, без да се изправя. Облечен е в бяло поло под лекарската престилка и носи пилотски очила с бели рамки. Лицето му е гладко избръснато и слабо, сивата коса е късо подстригана, устните бледи, а носът дълъг и гърбав.
— Добро утро — вяло процежда той.
На стената виси поизбледняла цветна снимка на Нолен заедно с колеги: съдебни лекари, химици, генетици и одонтолози, работещи в съдебномедицинската лаборатория. Всички са облечени в бели престилки и изглеждат весели. Събрали са се около една пейка, на която има няколко потъмнели парченца кости. Текстът под снимката съобщава, че става въпрос за находка от разкопки на гробовете от осми век близо до търговския център Бирка, намиращ се на остров Бьоркьо.
— Нова снимка — отбелязва Юна.
— Налага се да слагам снимки на стената — недоволно казва Нолен. — В старото отделение по патология имаше картина с големина осемнайсет квадратни метра.
— Сериозно? — отговаря Юна.
— Рисувана от Петер Вайс.
— Писателят?
Нолен кима утвърдително и отблясъкът от настолната лампа се отразява в пилотските му очила:
— Да, през четирийсетте години е направил портрет на целия институт. Половин година работа, за която съм чувал, че получил 600 крони. И баща ми присъства сред патолозите на картината, застанал е на долния ред до Бертил Фалконер.
Нолен накланя глава и се връща към компютъра.
— Разглеждам протоколите от аутопсията на убийствата в Тумба — казва той провлачено.
— И какво?
Нолен хвърля поглед на Юна с присвити очи.
— Карлос се обади и ме подгони сутринта.
Юна се усмихва:
— Знам — казва той.
Нолен нагласява очилата на носа си.
— Защото очевидно е от значение да се установи точният час на смъртта.
— Да, трябваше да знаем в какъв ред…
С присвити устни, Нолен търси в компютъра:
— Това беше само предварителна преценка, но…
— Че мъжът е починал пръв?
— Точно така… изхождах единствено от телесната температура — обяснява той и посочва екрана на компютъра. — Ериксон каза, че и двете помещения — съблекалнята и къщата, са имали еднаква температура, затова преценката ми беше, че мъжът е починал малко повече от час преди другите две жертви.
— Сега на друго мнение ли си?
Нолен поклаща отрицателно глава и се надига, пъшкайки.
— Дископатия — осведомява той, после напуска кабинета и тръгва по коридора.
1
На шведски — Иглата. — Б.пр.