Конспирация за Короната

там. Четях ги, когато маркизът пристигна. Нямаше ме само за няколко

минути. Как е възможно да изчезнат така?

Арчибалд пришпори ума си. Бе ги държал в ръце преди мигове. Бе

ги заключил в сейфа си. В този факт беше убеден.

Къде са се дянали?

Виктор изпразни чашата си и се изправи.

– Ако не възразяваш, Арчи, ще тръгвам. Загубих ужасно много вре-

ме.

– Виктор, почакай. Не тръгвай. Писмата са истински. Уверявам те,

че ги имам!

– Разбира се, Арчи. Следващия път, когато решиш да ме изнудваш,

по-добре приготви по-добър блъф – той прекоси стаята, мина през врата-

та и изчезна надолу по стълбите.

– По-добре помисли над казаното от мен, Виктор – викна подире му

Арчибалд. – Ще открия тези писма! Ще го сторя! Ще ги занеса в Акуес-

та! Ще ги представя пред двореца!

19

Конспирация за Короната

– Какво ще заповядате, милорд? – запита Брус.

– Почакай, глупако. Трябва да помисля – Арчибалд прекара трепере-

щите си пръсти през косата и започна да крачи из стаята. Разгледа отново

писмата. Наистина бяха различен тип пергамент от онези, които толкова

пъти бе чел преди.

Въпреки увереността, че е прибрал писмата в сейфа, започна да дър-

па чекмеджетата и да рови из обсипалите бюрото листове. Наля си ново

питие и прекоси стаята. Откъсна вратичката на камината, разрови пепел-

та с ръжена в търсене на следи от прясно изгаряне. Объркан, Арчибалд

хвърли празните писма в огъня. Изпразни чашата на един дъх и се стро-

поли в един от столовете.

– Бяха точно тук – каза Арчибалд, озадачен. Бавно в ума му започна

да се оформя отговор. – Брус, писмата трябва да са откраднати. Крадецът

не би могъл да е отишъл далеч. Искам да претърсите целия замък. Запе-

чатайте всеки изход. Никого не пускайте да излезе. Прислуга, стражи –

никой да не напуска. Претърсете всички!

– Да, милорд – отговори Брус и сетне спря. – А да спра ли и маркиза, милорд?

– Не, тъпако, та той не разполага с писмата.

Арчибалд се втренчи в огъня, слушайки заглъхващите стъпки на

Брус, докато последният тичаше надолу по стълбите. Остана в компания-

та на пращящите пламъци и стотиците неразрешени въпроси. Напрягаше

мозъка си, но не можеше да разбере как крадецът е успял.

– Ваше Благородие? – боязливият глас на прислужника го измъкна

от мислите. Арчибалд прониза с поглед подалата се през вратата глава, което я накара да си поеме допълнителен дъх, преди да продължи. – Ми-

лорд, не искам да ви безпокоя, но изглежда в двора има проблем, който

налага вашето внимание.

– Какъв проблем? – Арчибалд изръмжа.

– Не бях запознат с конкретните детайли, милорд, но е свързано с

маркиза, сър. Бях изпратен да поискам присъствието ви… да попитам за

почитаемото ви присъствие.

Арчибалд се спусна по стълбите, чудейки се дали старецът не се е

строполил мъртъв на прага. Което не би било чак толкова ужасно. В дво-

ра намери маркиза – жив, но изпаднал в ярост.