Илиада [bg]

хукнали към многовеслите кораби, в стана да стигнат те при Ахила и той да изпрати Патрокла, когото светлият Хектор със копие сам ще убие при Троя, [65] след като лично Патрокъл погуби мнозина герои, заедно с тях Сарпедона, сина ми любим и божествен. В гняв за Патрокла Ахил всеблестящ ще убие пък Хектор. Чак след това ще отблъсвам от витите кораби в стана всички троянци безспирно, догдето ахейците вземат Троя висока по даден съвет от Атина Палада.180 [70] Няма гнева си да сдържам и няма това да допущам някой безсмъртен във боя сега да подкрепя данайци, без да изпълня на дело молбата на внука Еаков. Както се врекох тогава, когато с главата си кимнах, [75] в оня ден, в който Тетида в Олимп коленете ми хвана, молейки чест за Ахила, великия градорушител.»181 Тъй каза, а белоръката Хера не бе непослушна. Тръгна от урвеста Ида далеч към Олимп необятен. Както лети мисълта на човек със фантазия силна, [80] който е много земи пропътувал и често си мисли: «Тука да бъда и там», и бленува, с мечти се опива, тъй се понесе стремглаво забързана властната Хера, стигна високо в Олимп недостъпен, намери събрани там боговете безсмъртни в двореца на Зевса Кронида. Станаха, щом я видяха, поднасяйки чаши за поздрав. [85] Всички отмина, взе чаша от хубаволика Темида, тъй като първа на прага притича и срещна тя Хера, па се към нея обърна и думи крилати изрече: «Херо, защо ти пристигна? Изплашена много изглеждаш. Сигурно твоят съпруг олимпиецът Зевс те е стреснал.» [90] А белоръката Хера богиня така й отвърна: «Ти ме не питай, богиньо Темидо, че знаеш самата колко е гордо и твърдо сърцето на Зевса Кронида. Хайде започвай ти общия пир с боговете в двореца! Заедно с всички безсмъртни ще чуеш, богиньо Темидо, [95] с колко големи беди ни заплашва Кронид велемощен. Зная, че никой безсмъртен и смъртен не ще се зарадва, даже сега да пирува все още безгрижен и весел.» Тъй каза достопочтената Хера богиня и седна. [100] А боговете в двореца на Зевса се много смутиха. С устните тя се усмихна, но челото с тъмните вежди тъжно остана. Промълви богинята с укор към всички: «Клети сме ние, които се сърдим на Зевс безразсъдно! Искаме близо да идем и с тихи молби или сила [105] да усмирим яростта му, а той си остава нехаен, никак не страда, понеже се смята безспорно най-горен сред боговете безсмъртни по своята мощ и всевластност. Ето защо го търпете, каквото и зло да ви стори. Мисля, че днеска постигна нещастие тежко бог Арес: родният син Аскалаф му погина в сражение люто — [110] бурният Арес го смяташе син най-любим сред мъжете.» Тъй рече Хера. Бог Арес заудря бедрата си крепки с длани могъщи, застена и тъй проговори през сълзи: «Вий, богове със дворци олимпийски, не ми се сърдете, [115] че ще вървя сред ахейци, за да отмъстя за сина си, даже орисан да бъда, от Зевсова мълния гръмнат, редом със трупове сам да се валям във прах и във кърви.» Тъй каза. Заповед даде на Страх и на Ужас да впрегнат бързо конете, а сам си облече блестящи доспехи. [120] Щеше тогава със още по-страшна и с много по-силна злоба и гняв да избухне Кронид срещу всички безсмъртни, ала добре, че Атина, изтръпнала за боговете, мигом от трона си стана и право към входа се спусна, сне от главата на Ареса шлема, а от раменете — [125] щита и медното копие взе от ръката му яка, па се обърна със думи такива към буйния Арес: «Бесен безумец, лишен от разсъдък! Напразно ти имаш здрави уши, за да чуваш! И разум, и срам си загубил! Мигар не слушаш какво белолакътна Хера разказва, тъкмо пристигнала тука направо от Зевс олимпийски? [130] Или желаеш самият, понесъл нещастия много, ти на Олимп да се върнеш, заставен насила и скръбен, пък и за всички безсмъртни големи злини да докараш? Тутакси Зевс ще остави ахейци и дръзки троянци, [135] горе в Олимп ще се качи вилнеещ и нас ще разгони, редом ще почне да бие невинни наравно с виновни. Аз те съветвам: гнева си възпирай за своето чедо. Много герои по-храбри и даже по-мощни от него вече или са избити, или пък ще бъдат избити: [140] трудно е всички бащи и деца да останат спасени.» Тъй рече, после принуди свирепия Арес да седне. Хера извика навън от дома Аполон и Ирида — беше Ирида вестителка на боговете безсмъртни. Хера към тях се обърна и думи крилати им каза: [145] «Зевс заповяда веднага да идете двама на Ида. Щом като стигнете там и съзрете лицето на Зевса, вие сторете, каквото поръчва и сам ви нарежда.» След като рече това, достолепната Хера се върна,