Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Максимус за миг сърдито погледна Красус, след което удари юмрук в гърдите и тръгна към коня си. Мятайки се отгоре, той силно кихна. Високият Антилар навъсено погледна към дъжда и подкара коня покрай Маркус.
— Лежи си в леглото с книга — изръмжа той към Маркус. — И с посланичката, готов съм да се обзаложа.
Максимус премина в тръс и след миг половината крило на маратската конница прескочи през превзетите земни насипи и изчезна в тъмнината.
Маркус се погрижи за разположението на останалата част от легиона. Част от мъжете заеха предни позиции, други издигнаха стената на подвижната ограда зад тях, останалите стояха в редици в центъра на позицията, готови да маршируват напред или да се хвърлят в битка, ако възникне такава необходимост.
Когато това беше направено, Маркус се върна и намери Красус да разговаря с един от висшите офицери на Първа сенаторска гвардия. Мъжът беше видимо ядосан, защото по време на разговора жестикулираше яростно. Красус гледаше човека, без да изразява никакви емоции на лицето си и без да каже нито дума в отговор.
Накрая офицерът от гвардията грубо изсумтя и се оттегли.
Маркус спокойно се обърна към Красус.
— Проблеми, сър?
Красус поклати глава.
— Хората на сенатора. Бяхте прави.
Първото копие кимна.
— Да отидем при лекарите, сър.
— Това може да изчака — отвърна Красус. — Изглежда сме пленили още повече балисти и аз искам да се уверя, че те се охраняват добре, преди…
— С цялото ми уважение — каза Маркус, — не, сър, това не може да чака. Това, че не чувствате болка, не означава, че не причинявате повече щети на рамото. Отиваме при лекарите, сър. Веднага.
Красус вдигна вежди — жест, който много напомняше на капитана. Маркус си помисли, че го е научил от Сципио. След това Красус погледна надолу към рамото си и тъжно се усмихна на Маркус.
— Ако бях на мястото на някой друг, сам бих си заповядал да отида при лекарите, нали?
— Да, сър — каза Маркус.
Красус въздъхна, кимна и двамата се насочиха към мястото, където Фос беше разположил палатките си с лечебни вани.
— Маркус — тихо каза Красус. — Все още не съм ви благодарил.
— За какво, сър?
— За помощта ви. За вашите съвети. Не бих могъл да се справя с командването на легиона без вашата помощ.
— Това идва с опита, сър — отговори Маркус.
Красус поклати глава.
— Не. Вие винаги се опитвате да бъдете една крачка напред. Ставате първи сутрин и си лягате последен. Подтиквате всички ни да се справяме по-добре. Поддържате дисциплина между хората, без да прибягвате до заплахи и унижения. Ако вече не сте спечелили почетно име в Храма на храбростта, то службата ви през последните няколко години ще ви спечели място в Храма на верността.
Маркус замълча и отмести поглед от младия човек. Стигнаха до палатките на лечителите. Няколко ранени души лежаха на носилки на земята — всички бяха превързани, докато чакаха реда си за лечебните вани. До тях в легла други мъже лежаха в безсъзнание — свежа розова кожа показваше местата, лекувани от водни фурии.
Там беше и лейди Акватайн, под прикритието си на перачка — тя помагаше на ранените като медицинска сестра, носеше им вода и изследваше нараняванията им. Тя погледна Маркус, леко се усмихна и се върна към задълженията си.
— Името Фиделиар Маркус не се споменава толкова често, нали? — продължи Красус. — Въпреки това, мисля, че трябва да знаете, че оценявам цялата огромна работа, която вършите. Благодаря ви.
Маркус се постара да не изплюе горчивината, образувала се в устата му.
— Моля, сър.
Глава 28
Дъждът, реши Амара, е нож с две остриета. Докато постоянният, неспирен дъжд помогна да се скрият следите и да се влоши видимостта, намалявайки шансовете да бъдат забелязани, след три дни той започваше да дразни.
Тук, в най-южния край на Империята, подобни валежи не бяха необичайни за това време на годината, но Амара никога досега не й се беше налагало да се бори с такъв безмилостен дъжд.
Нощите бяха неприятни, особено защото нямаше сухи дърва за огъня. Бърнард каза на Амара, че би могъл да използва призоваване, за да създаде по-подходящ подслон от дърветата, или да открие суха пещера в скалите, но не смее да рискува, опасявайки се, че вражеските патрули могат да забележат това.
Въпреки това съпругът на Амара беше толкова изобретателен по практическите въпроси, колкото и преди. Винаги успяваше да намери някакво средство, с което да ги защити от водата, поне отчасти, но никой от тях не успяваше да си почине добре.