Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Искате ли да се махнете оттук или не? — настоя Агнес.
— Да, но ще говорим по-късно — казах й. Може би дотогава щях да съм пообмислила някои неща и щях да мисля по-трезво.
— Ако е късно — каза тя злокобно, — не забравяй стражите. Имам достатъчно проблеми, за да си ги създавам и заради теб.
Тя сграбчи фенера и във водовъртежа на полите си изчезна внезапно надолу по коридора. Томас и аз се спогледахме, след което се втурнахме след нея, Томас все още обличайки дрехите, които тя беше донесла, и аз, пъхайки стражи във всеки един джоб, който можех да намеря. Завихме в края на коридора и се озовахме пред дълго стълбище, което беше осветено тук-там от слабо горящи факли. В края имаше друга дебела дъбова врата, но тя се отвори лесно при лекото докосване на Франсоаз. Приткин, Били и Марлоу около широк кръг, издълбан в каменната стена, зад която проблясваха множество цветове, които се преливаха в калейдоскоп от светлина.
— Това ли са всички? — попита феята, без да ни хвърли даже един поглед. — Цикълът е почти завършен.
Били изглеждаше нервен.
— Кас, мислиш ли, че ще запазя това тяло, след като се върнем?
— Ще се връщаме ли?
— В момента, в който това нещо стане синьо. Но ще имаме само 30 секунди да преминем в правилната посока. Ще се върнем в Данте, но Сенатът е следващата локация, така че ще трябва да скочим бързо преди цветът да стане червен.
Установих, че мие трудно да се сдържа.
— Защо си тръгваме?
— Защото ти ще трябва да намериш нещо за мен.
Дълбок баритон проехтя от стените. Бавно осъзнах, че това, което бях помислила за драпирана възглавница, бе всъщност най-големия крак, който някога бях виждала. Погледнах нагоре и продължих да правя това за един ужасно дълъг период от време. Лице, голямо, колкото прожектор, ми се усмихна от сенчестото пространство на стената. Таванът изглежда бе висок 30 стъпки, но въпреки това той се бе привел леко, сякаш го притискаше. Направих повторен оглед, след което продължих просто да гледам.
Огромната глава се наведе, за да ме огледа по-добре. Къдрава кафява коса закриваше голяма част от нея, оставяйки открит закръглен нос и сини очи с големината на топка за софтбол.
— Значи това е новата Пития.
— Трябва да се договорим с краля — обясни Били с нисък глас. — Нашите руни са използваеми до следващия месец. Приткин се опита да активира Хагалаз, но не проработи — само стана малко по-студен и ние се оказахме в локва от лапавица. Нулевите бомби са супер, но само срещу магове, а тук значително ни превъзхождат. Феите не се нуждаят от мамбо джъмбо, за да ни унищожат. Имаме нужда от повече оръжия и някои съюзници, иначе единственото нещо, което можем да направим тук, е да умрем. Марлоу се съгласи да донесе оръжия от склада на Сената, щом се върнем.
— Колко щедро от негова страна. Каква е уловката?
Марлоу за пръв път не направи остроумна забележка. Вместо това просто седеше там и ме гледаше, изглеждайки сащисан. След това бавно падна на едно коляно.
— Сенатът винаги е бил щастлив да помогне на Пития — каза най-накрая той, след няколко опита.
— Тя не е Пития — отбеляза Приткин, обръщайки се най-накрая, за да отбележи моето присъствие. След което замръзна. Устата му се движеше, но никакъв звук не излизаше. Едната му ръка остана вдигната наполовина на извършването на някакво движение, сякаш просто бе забравил да я свали.
— Мадам, как трябва да ви наричаме? — попита Марлоу почтително.
— Не! — Приткин разчупи своя транс и местеше поглед между мен и коленичилия вампир. Това е трик, трябва да е!
Погледнах към Томас объркано.
— Какво става?
Той се усмихна леко.
— Твоята аура се промени.
Опитах се да я видя сама, но не можах да се концентрирам достатъчно и най-накрая очите ми се кръстосаха.
— Как изглежда?
Марлоу отговори вместо него.
— Сила — прошепна той, очевидно зашеметен.
— Трябва да обявиш царска титла, Каси — каза Томас. — Официално твоето царуване няма да е започнало, докато не направиш това. Лейди Фемоноу е името, с което са наричани всички след първата от линията. Можеш да избереш същата титла или друга.
Приткин се завръщаше към живот и започна да крачи из стаята, като изглеждаше вбесен.