Незаключената врата

Глава 13

Вячеслав Михайлович Афанасиев гледаше в списъка и вдигаше поред всеки служител в отдела с въпроса: „В какво състояние е работата по разкриването на престъплението?“. Убийствата, в разкриването на които вземаха участие неговите подчинени, бяха, както винаги, повече от самите подчинени и това аритметично обстоятелство обикновено харесваше на началниците, защото, ако човек работи едновременно по няколко случая, той със сигурност не може да се занимава с тях еднакво резултатно, с пълно отдаване и без недоглеждания и грешки, а това означава, че винаги има за какво да се заядеш и за какво да се скараш. Своята порция началнически гняв получиха всички, в това число и Настя, която с една вътрешна усмивчица си припомни вчерашната похвала на полковника и се упрекна за глупавата надежда днес денят да мине без да й четат конско. Освен убийството в Соколники, я чакаха още три престъпления, по които тя през изминалата седмица бе успяла да свърши едно друго, но явно недостатъчно, за да получи добра оценка на оперативката. Особено много критични думи предизвика нейното „бездействие“ по случая с тройното убийство, станало при поредното разчистване на сметки в една от групировките, контролиращи търговията по пазарите. Престъплението беше извършено в края на май и най-активната работа бе проведена, както обикновено, през първите няколко денонощия, а после лека-полека отслабна, докато месец след извършването на убийството съвсем престана. Така ставаше винаги и навсякъде, защото престъпниците имат неприятния навик да „работят“ по собствен график и да не се вълнуват от проблемите на детективите и следователите, които и без тях имат цяла камара неразкрити случаи. Виж, ако крадците, обирджиите и убийците имаха по-човешко, уважително и добро отношение към милицията, те непременно щяха да се съобразяват с прекомерното им натоварване и замисляйки поредното злодеяние, първо щяха да се интересуват дали оперативните работници и следователите ще имат време и сили да се занимават с това, което те смятат да извършат. И вече установили, че те няма да имат време и сили, щяха да вземат решение да изчакат, да дадат на „враговете“ възможност да си оправят старите дългове и едва след това бодро, с пионерски плам, да се заемат с новия случай. Но милиционерските затруднения, кой знае защо, не срещат разбиране от страна на криминалния контингент, така че детективите са принудени да се захващат с новите задачи, без да са изпълнили както трябва купчината предишни. А оттук и резултатът: по „пресен“ труп се работи пълноценно само няколко дни, след което хората превключват на следващото убийство, което капризно не е пожелало да стои на опашката и да изчака ръцете и главите на милиционерите да се освободят.