Незаключената врата

— Кой те караше да дърпаш дявола за опашката, а? — упрекваше я Юра след двайсетина минути, когато след края на оперативката отиде в кабинета й да пие кафе. — Така само си навлече нови проблеми. Ако си беше седяла кротко, може би щяха да възложат случая на друг колега.

— Абе карай, има ли значение — обречено махна с ръка Настя, — ако не този, следващият случай щеше да се стовари върху мен. При всяко положение всички сме еднакво натоварени. Житената питка винаги мислеше, преди да раздава задачите, преценяваше кой какво умее и кой с кое се справя най-добре. А Афоня при разпределянето на натоварванията само си прави сметки — така че никой да не диша с лекота. Ти чувал ли си нещо за това междунационално убийство? От къде на къде го пращат на „Петровка“?

— Обяснявам. — Коротков шумно сръбна от кафето си и захруска бисквита. — Един млад мъж е застрелял друг млад мъж. За първия, убиеца, не се знае почти нищо, освен че е среден на ръст, със средно телосложение и косата му е или светла, или кестенява, тоест с някакъв среден цвят. Виж, за втория, за жертвата, се знае малко повече. Той, приятелко, бил член на групировката на Валера Липецки.

— Охооо! — проточи Настя. — За онзи Липецки ли става дума, дето контролира две банки и десетина фирми?

— За същия.

— Тогава аз не разбирам защо се вдига цялата дандания. Липецки има една от най-добрите в Москва служби за безопасност, те сами ще си намерят въпросния убиец, без наша помощ.

— Аха — кимна Юра, — ще го намерят сами и сами ще го убият. И тогава ще получим вече три трупа, с които пак ние ще трябва да се оправяме.

— Чакай, защо три? — не разбра тя. — Първият труп е налице, втори ще има, а откъде вземаш третия?

— Трети вече е имало, ако вярваме на съмнителните данни, получени по оперативен път. Ти не ме доизслуша, а бързаш да задаваш въпроси.

— Извинявай. Вземи си бисквитки, че днес още от сутринта си много гневен. Да не си гладен? Нали ти сервирах закуска.

— Ето на, сега пък ми натякваш за къшея хляб… — въздъхна Коротков. — С една дума, ти си права — разбира се, нямаше да се вдига никаква дандания, ако не беше едно пикантно обстоятелство. В групировката на Липецки хората до един са заможни, банките и фирмите носят големи доходи, така че всички авери — чак до най-ниското ниво, имат хубави жилища в престижни сгради и карат скъпи вносни коли. Е, и нашият нещастен убит е живеел в прилично жилище. А в същата сграда, освен него, живеят голям брой достойни и заможни граждани и на някои от тях нещо не им харесва да се стреля под прозорците им. И един такъв капризен гражданин чул изстрелите и изскочил на балкона с неистовото желание непременно да залее с щедри псувни негодника, който нарушава спокойствието му. И какво видял там?

— Досещам се — позасмя се Настя. — Видял е паднало тяло и бягащ мъж със средни белези.