Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— А с убийството на Инджия какво ще правим? Ще го зарежем ли?
— Е, въпросите не може да се решават така кардинално. По убийството на Инджия работата върви и без теб, аз натоварих едно човече, което може да намери начин да провери сведенията за Едик Старшия, Зарубин събира информация в Кемерово, експертите изследват иззетия от Ганелин пистолет, всичко си върви по реда. Трима души се потят в клетката на следователя, така че и той има какво да отчете.
Да, Юрка е прав, няма да могат да ги упрекнат в бездействие. Но кога, кога се случи това с всички тях? От кой момент престанаха да работят за издирването на престъпника и си поставиха за цел само добрите показатели и мнението на началството? Нивото на престъпността, процентът на разкриваемостта… Уж тези отчетни показатели ги е имало винаги и винаги са ги ругали за високо ниво и ниски проценти, нищо не се е променило, но все пак сега всичко е различно. Нещо се е прекършило в милиционерските души, някакъв стожер е рухнал и цялата система около този стожер започна да се руши. Гмиря е задържал трима по едно дело, при което е абсолютно ясно, че ако първите двама са виновни, третият със сигурност не е, и обратното — ако има сериозни основания да подозираме третия, трябва да пуснем първите двама. Защо тогава всичките още са зад решетките? Защото солидни улики, истински, тежки, няма срещу никого от тях, а илюзия за активна работа по случая трябва да има. И никой вече отдавна не се интересува от въпросите на законността на задържането и правата на човека. Вкарват те на топло — и там ще си стоиш, нищо няма да ти стане. Борис Виталевич Гмиря е добър следовател, със силна хватка, опитен, но никога не е тачил твърде много закона, може би защото преди това дълги години е работил като оперативен работник. Впрочем… може и да не е права, като обвинява Гмиря в равнодушие към хората. Ако информацията на Афоня за конфликта между Ганелин и Едик Старшия не са празни приказки, ако на Ганелин наистина са предложили да „отработи“ дълга си, едва ли Андрей Константинович е отишъл лично в Соколники да убие любвеобилния Теймураз Инджия. Най-вероятно той е наел някого — така правят всички, няма да си цапат ръцете я. Така че той като нищо може да се окаже организатор на убийството, а някой от двамата познати на Тимур — изпълнител. За ролята на организатор Ганелин подхожда прекрасно, той добре си представя обстановката на снимачната площадка, със сигурност знае от жена си, че Тимур се е сприятелил с Яна и я забавлява през свободното време, знае и много други неща, полезни за убиеца. Друг въпрос е как Андрей Константинович е успял да намери сред приятелите на Тимур хора, които са готови да си разчистят сметките с момчето. Но това е напълно решим проблем, например може хората на самия Едик Юсубов да са помогнали. Вярно, при това положение много пречи намереният в колата на Ганелин пистолет. Как се е озовал там, ако съпругът на Наталия Воронова не е стрелял с него и изобщо съвсем друг човек е убил шофьора? Нима Андрей Константинович е дал на изпълнителя оръжието, а после си го е взел обратно? Какво пък, случва се. Пестеливостта не е чак толкова рядко качество. Сдобил си се с оръжие, платил си го, защо да става зян? Няма да го хвърлиш я, свиди ти се…
Не, не става. Човек, който хвърля луди пари за снимане на филм — без каквато и да е надежда да си ги върне в пълен размер, няма да се стиска и да рискува заради няколкостотин долара, похарчени за пистолета. Или все пак ще рискува? Нека опитаме да преценим всичко още веднъж: Ганелин е съумял да организира не само убийството на Тимур Инджия, но и отвличането на Яна. Само по себе си отвличането е имало само една цел: да се обърка следствието, да се внушат лъжливи мотиви за престъплението. Същата цел са преследвали и с подхвърленото писмо с цитата от Марк Твен, и с кутията с обезглавените плъхове. Умно, сложно, внимателно обмислено. И какво, човекът, който така е премислил и предвидил всичко, е рискувал да остави у себе си издирвано оръжие, хем не просто да го остави, а и да го разкарва със себе си в колата, в жабката, където по принцип може да надникне всеки, който пътува на предната седалка — Яна, Наталия Александровна, Руслан? Не, това определено не може да бъде.
Настя преглеждаше сводките от последните трийсет денонощия, издирвайки неруски фамилни имена, а с другата половина на мозъка си отново и отново се връщаше към убийството на Тимур Инджия и свързваше всичко известно по случая с личността на Андрей Ганелин. Процесът на свързването вървеше трудно, костюмчето, скроено от факти, не можеше и не можеше да прилепне към фигурата на бизнесмена.