Незаключената врата

— Защо трябваше да ги позная?

— Ей, че си! Леля Наташа е Воронова, прочута режисьорка, а Иринка е актриса, не може да не си я виждал по телевизията. Ирина Савенич. Е, сети ли се?

Той не се сети, но за всеки случай кимна.

— Ами дребното човече? Кой е той? — попита Виктор, като се стараеше гласът му да не го издаде.

— Това е Руслан. Написал е роман, по който леля Наташа сега снима многосериен филм. Сигурно си чел във вестниците за убийството, което стана там при тях.

— Какво убийство? Нищо не съм чел.

— Е, ама и ти! Цяла Москва говори за него. По време на снимки убили шофьора, а съпругата на Руслан била отвлечена. После върнали съпругата, а убиецът още не е намерен. Ама ти наистина ли нищо не си чел?

— Не чета криминални новини, аз чета повече за недвижимите имоти… Добре, мило, тичай горе, чакат те. Утре ще ти се обадя.

Виктор изчака зад Юля да се затвори вратата на входа, после се качи в колата, извади мобилния си телефон, набра един номер.

— Какво става? — започна той колкото може по-спокойно.

— Всичко върви по план — чу уверен глас. — Не се тревожи за нищо.

— Аз току-що го видях.

— Кого видя?

— Нилски. Още е в Москва. Защо не е заминал?

— Непредвидени обстоятелства. Но работим по въпроса.

— Защо не сте ми казали за шофьора?

— Не сме длъжни да ти се отчитаме. Имаме задача, работим по изпълнението й. А това „защо, какво, как“ не е твоя грижа. Разбра ли, Витя?

— Не, моя грижа е! Защото става дума за живота ми! И имам право да знам защо се отклонявате от плана и вършите не знам си там какво! — Гласът му започна да се надига до крясък. — Трябваше само да вземете жената, а после да я пуснете. Каква е тая самодейност с шофьора? Да не искахте да разбудите ченгетата? Докато спят, ви е скучно, а? По-трудно ви е да работите?

— Успокой се. — Гласът в слушалката беше все така равен и невъзмутим. — Било е ексцес на изпълнителя. Ако от това ти става по-леко, знай, че виновните са наказани. При нас има много строга дисциплина.

— Абе да ви пикая на дисциплината! Хората на Богомолеца вече бяха по петите ми, направих каквото ме посъветвахте, пратих ги по лъжлива следа, но това е само временно отпускане, временно, разбирате ли? Те всеки момент може да се появят отново. Аз ще им мътя главите, ще им пробутвам фалшификати, но всичко това няма да е нужно, ако те научат това, което знаем ние с вас. Тогава няма да помогнат никакви спектакли, те за пет минути ще научат всичко. И край с мен.

— Не изпадай в паника. Удари сто грама коняк и си лягай.

През първата половина от пътя към къщи Виктор кипеше от негодувание. Така де, какъв идиот трябва да си, за да убиеш шофьора! Каза им се пределно ясно: отвличате жената на Нилски, след три дни я пускате. И толкоз. За такъв случай никакви ченгета няма да се емнат да разследват. Голяма работа, млада жена излязла да си походи и си походила цели три дни. Нали се е намерила? Намерила се е. Жива и невредима. А пък какво разправя — никой не се интересува, че и какво ли няма да разкажеш, само и само да си прикриеш греха и да не изостриш отношенията с мъжа си. А сега ченгетата имат труп, сега не могат да си клатят краката, щат не щат, трябва да работят.