Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Натулечка, какво става? Руслан ми каза…
— Всичко е така, Ириша. — Наталия я целуна по бузата, както винаги я целуваше при среща. — Андрюша е в милицията. Имаме много работа и без теб няма да се справим. Сега трябва да отидем при следователя, да вземем от него ключовете от колата, после да предадем на Андрюша малко дрехи, защото са го задържали по летни панталони и светла риза, аз му приготвих един анцуг, маратонки и дебел пуловер, в случай че в килията е влажно и студено. Тоалетни принадлежности, храна… Вече всичко съм опаковала. После ще трябва да отидем на мястото, където е останала колата, и да я докараме тук. Руслан ще дойде с нас, той ще я докара. И още по пътя трябва непременно да се отбием у семейство Голдман, имат годишнина от сватбата — двайсет и пет години, непременно трябва да им честитя. За кратко, най-много за половин час.
— Господи, Наташка! — ахна Ира. — Арестували са мъжа ти, а ти говориш за някаква годишнина! Какво, да не би твоите Ина и Гриша да не могат да минат без теб?
Наталия бързо огледа съдържанието на сака, нещо пресметна мислено и кимна:
— Това е, можем да потегляме. Хайде. Альоша, ние тръгваме! Затвори след нас!
Тя буквално изтика навън от апартамента Ира и Руслан и бързо тръгна надолу по стълбите.
— Ина и Гриша Голдман са моите най-близки приятели — тихо говореше Наталия в движение, без да се обръща и сякаш дори без да се интересува дали Ирина я следва и чува. — И това, което се случи с Андрюша, няма никакво отношение към тях и не бива да влияе на празника им. Това се е случило на мен, на Руслан, отчасти на теб, но не и на Ина и Гриша. Нямам намерение да им развалям сребърната сватба. А ситуацията с пистолета няма да се оправи по-бързо, ако започна да си скубя косите и да предизвикам всеобщ траур.
Ира мълчаливо отвори колата, запали двигателя. Едва сега започна да проумява, че видимото спокойствие на Наташа, нейната организираност и ясно разбиране какво трябва да се прави, къде да се ходи и какво да се носи — всичко това е резултат от многобройни тренировки. Колко пъти тя по същия начин бе ходила в милицията, когато задържаха Ира и я затваряха в „маймунарника“ заедно с алкохолици, скитници, наркомани и буйстващи хулигани… Колко пъти й бе носила топли дрехи и храна, бе се разправяла с милиционерите, бе молила, бе се унижавала, бе им носила водка, цигари и дефицитни продукти, които успяваше да намира Андрей Константинович. Да, това беше отдавна, преди повече от десет години. Но беше, наистина беше…
От сутринта настроението на Виктор Слуцевич беше прекрасно. Още предната вечер се бе убедил, че трикът е успял и съгледвачът го е оставил на мира. В неделя сутринта той пак не се появи и този факт още веднъж потвърди, че Виктор е постъпил правилно. В четири следобед имаше определена среща с Юля и с удоволствие предвкусваше съвместния късен обяд в любимия им ресторант „Трюмът“ и интимните радости, които щяха да последват в неговия апартамент.
До обед всичко се нареждаше добре, после започнаха несполуките.
Срещата с Юля беше определена в „Трюмът“ и Виктор специално отиде с един час по-рано, та без да бърза и с удоволствие да си пийне бира с едри сочни скариди. Но какво бе неговото разочарование, когато го посрещнаха затворени врати и празна зала. Нито маси, нито сервитьори… Окачената на прозореца обява гласеше, че ресторантът е закрит и скоро на това място ще отвори врати нов бутик.
Като се стараеше да притъпи раздразнението си, той реши да пообиколи магазините, за да убие останалото до срещата време. Но ядът към ресторантьорите, които го бяха лишили от възможността редовно да си пийва хубава нефилтрирана бира, се оказа толкова силен, че пречеше на Виктор да изпита удоволствие от съзерцаването на скъпите елегантни стоки. След като се помота до четири часа, той пак се върна при „Трюмът“, за да посрещне Юля. Момичето закъсня с двайсет минути и това го раздразни още повече.
Следващият удар Виктор получи след около час, когато пристъпваше към яденето на фетучините в „Пица Хът“ на „Тверская“, до хотел „Национал“.
— Ако ще ходим у вас, яж по-бързо — каза Юля, която бе решила да хапне само салата. — Разполагаме с малко време.
— Защо? — намръщи се Виктор. — Няма ли да останеш?
— Днес не мога. Родителите ми имат сребърна сватба, непременно трябва да си бъда вкъщи.
— Можеше да ме предупредиш още вчера! — избухна той. — Да не съм ти някой хлапак, когото можеш да поставяш пред свършен факт в последния момент?