Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Грешка! — Коротков направи злорада физиономия, зарови шепа в кутията с бисквитите и няколко секунди с наслада хрупа. — Видял само бягащ мъж. Не и тяло. А тъй като въпросният гражданин се оказал не само капризен, но и старомоден, той незнайно защо решил, че милицията съществува, за да опазва спокойствието и безопасността на населението. Кой ли му е казал такава глупост? Всички отдавна вече знаят, че в нашата страна милицията съществува изключително заради отчетността пред световната общност — сиреч, и ние си я имаме, така че всичко ни е като в белите страни. Но гражданинът явно не разбирал това и се втурнал да звъни на дежурния по отдел в милицията. Видите ли, тук се стреля. Дежурният обещал да изпрати служител. Нашият гражданин чакал, чакал, не си лягал, готвел се да посрещне групата и да даде показания. Ала никой не идвал. Той пак се втурнал да звъни — след четирийсетина минути. Дежурният отново му обещава да прати хора. Часът, забележи, е единайсет и половина през нощта, нормалните хора сутринта са на работа, така че това си е точното време за на-ни-на, но нашият бдителен борец за справедливост смята за нужно да изпълни докрай своя граждански дълг.
— Горкичкият — съчувстващо каза Настя. — И колко общо е чакал?
— Три часа и половина. На дежурния се обаждал четири-пет пъти. Стрелбата се чула към единайсет, а в два и половина той зарязал гражданския си дълг и си легнал. А на сутринта се събудил, излязъл на балкона да поразмаха гиричките и що да види — долу милиция, криминалисти, куче обикаля и води милиционер подире си. Оказва се, че човекът бил застрелян точно в момента, когато отварял вратата, за да слезе от колата си. Така си и останал в колата, паднал на седалката, отвън в тъмното не се и виждал, забелязали го едва на сутринта. Убиецът бил умно момче, сетил се да затвори вратата, та да не привлича вниманието към нея. Но по-нататък, приятелко, започва най-интересното.
— Че какво по-интересно от това?
— Ами чуй. Оня чичко, наивният и капризният, изтърчал долу, при милицията да даде показания. Защото много добре си спомнял кога била стрелбата и видял бягащия човек. Дори отказали да го чуят, представяш ли си? Той им казва: аз съм свидетел, мога да дам показания. Обаче го отсвирили. Не си записали нито името му, нито адреса, нито телефона. Е, тогава вече на него му накипяло. Кипял от негодувание, кипял до вечерта, а вечерта взел, че се обадил на свой приятел от нашето с теб родно министерство. Оплакал му се от сърце. А приятелят съответно още на другата сутрин докладвал на когото трябва. Сега в министерството времето е смутно, новият министър сменя целия екип и всяка информация, че на някого в подведомствения му отрасъл работата нещо куца, че проличават кусури, се използва по предназначение: в качеството на компромат.
— Ясна е работата. Случаят се е озовал под контрола на министерството и за да му придадат тежест, са го насочили към „Петровка“. А какво общо има националният въпрос?
— Отново обяснявам. Слушай, май бисквитите ти свършиха. — Коротков слисано погледна кръглата тенекиена кутия, в която съвсем доскоро сребристото дъно дори не прозираше. — Бяха толкова много…
— Бяха — съгласи се Настя, — докато ти не ги изяде всичките. Ами че ти си като боа, омиташ всичко наред, без да гледаш, особено когато говориш. Не се разсейвайте, гражданино началник, продължете повествованието си.
— Та така значи. Най-напред, още когато случаят попаднал под контрол, били задействани всички сили, мрежите били разпрострени нашироко и се пръкнала информация, че нашият потърпевш бил убит, защото малко преди това той самият убил някакъв кавказец, и то изключително поради омраза към кавказците изобщо. Така че второто убийство се получавало като отмъщение или наказание, докато първото било именно поради междунационална вражда. Така че Афоня ти стовари фактически не един, а два трупа.
— Весело — тъжно поклати глава тя. — Излиза, че изпълнителят на второто убийство трябва да се търси сред лица от несъществуващата в природата кавказка националност. А първото убийство е нещо като разкрито, престъпникът е известен, тъй като също е убит. Само дето не се знае коя е първата жертва. Чудничко! На теб не ти ли казаха поне приблизително от каква националност е бил убитият? Грузинец, арменец, азербайджанец, чеченец, ингуш, осетинец? Или може би аварец или даргинец? В коя етническа група да търсим отмъстителя?
— Извинявай, приятелко — разпери ръце Коротков, — каквото не знам, не знам, няма да те лъжа. Разрови се в сводките от последните четири седмици, анализирай националния състав на потърпевшите, мисли, преценявай. Нали това ти е любимото занимание. Дерзай.