Незаключената врата

Стоп, стоп, накъде го понесоха тези мисли? Пак отнякъде изскочи Юрка Симонов със своя житейски опит. Не, Виктор Слуцевич не може да се обижда от такива думи, не бива, няма право. Юрка беше комарджия, преследвач на късмета, разюздан и самоуверен. Виктор е бизнесмен, който всичко преценява разумно и определено знае, че всичко се продава и всичко се купува. Думите на Юлка не съдържат нищо обидно, нейните родители са делови хора и мисленето на момичето също трябва да е делово. Това е пазарлък, обикновен пазарлък. Ето ви я девойката Юля, външни данни еди-какви си, образование еди-какво си, характер еди-какъв си, сексуални навици еди-какви си. Колко можеш да предложиш за това? Какво си готов да дадеш в замяна? Казвай каква цена даваш, ще я сравнят с другите предложения и ще направят избора. Нищо обидно, нищо оскърбително, всичко е много делово и честно.

— Права си, мило, едва ли имам големи предимства пред другите мъже. Хайде да разгледаме внимателно моята кандидатура. Аз съм на трийсет и три години. По-възрастен съм от твоите глупави връстници с цели дванайсет години. Имам повече разум и житейски опит. Съгласна ли си?

— Дотук да.

— Но същевременно съм много по-млад от старците, на които лигите им потичат, щом видят апетитното ти дупе. Старците имат повече опит и повече пари, но имат по-малко сили и по-малко години занапред. Съгласна ли си?

— Да. И какво друго?

— Аз никога не съм се женил, нямам деца, на никого нищо не дължа. Всички мои пари ще бъдат твои. Къде днес ще намериш човек като мен, на добра възраст и без задължения?

— Да, наистина, никъде няма да намеря. „Трюмът“ го затвориха, а другаде такива ценни кадри като теб не се въдят — позасмя се Юля. — Какви други качества имаш?

— Родителите ми отдавна починаха и няма да се налага ти да решаваш такъв страшен проблем като отношения със свекърва.

— Солиден аргумент. Това ли е всичко?

— Засега е всичко. Но ще помисля още — обеща Виктор. — Може да се сетя за нещо. Между другото, има още един нюанс в моя полза. Ако толкова ти харесва твоето фамилно име, готов съм да стана Виктор Голдман. Оцени това, мило. Не всеки мъж би се съгласил на такова нещо. Съпрузите трябва да носят едно и също фамилно име, инак това не е брак, а илюзия. И заради теб аз съм готов да пожертвам името си.

Юля издаде някакъв неопределен звук, но не отговори. През останалия път до дома й те мълчаха и Виктор мислеше, че наистина не би било зле да се ожени за това момиче, а после да я придума да подадат документи за емигриране. Да смени още веднъж фамилното си име, да стане Голдман и да се чупи за Израел, а после за някъде другаде, за Холандия например или за Германия, или дори за Южна Америка. Там Богомолеца ще го намери, ама друг път.

Виктор спря колата пред входа на Юля, помогна й да слезе, прегърна я. Юля направи слаб опит да се дръпне.