Незаключената врата

— Кафе можем да пием и у вас. Да не губим време.

След един час, вече в леглото, стиснал трескаво горещото моминско гръбче, Виктор напълно забрави и за лошото си настроение, и за яда си към Юля, която не пожела да остане за през нощта. Мислеше си само, че съдбата му е изпратила идеалната приятелка в лицето на това не много приказливо и нелюбопитно момиче. На Виктор Слуцевич, човека без минало, му трябва именно такава любовница: за нищо не пита, от нищо не се интересува, в нищо не се меси и не се опитва нищо да научава. А живеещият в кожата на Слуцевич Юрка Симонов до световъртеж, до треска и треперене на ръцете си примира да обладава това тънко слабичко тяло с дълги крака, мургава кожа, изящна талия и неочаквано едри гърди. Винаги му бяха харесвали именно такива жени, възбуждаше се само като ги погледнеше. Особено ако те имаха дълги тъмни коси. Звънна будилникът — Юля го беше навила за девет и двайсет. Момичето веднага се измъкна от прегръдките на Виктор и тръгна към банята.

— Твоята любов почасова ли е? — отново се направи на обиден той.

— Моята любов е разумна — спокойно отговори тя. — Ако моите родители знаят, че личният ми живот не нарушава живота на нашето семейство, те, на свой ред, няма да нарушават плановете ми. Ако искаш да живееш мирно — не провокирай агресия. Закон на съществуването.

Виктор отметна чаршафа и също стана. Трябваше да се облече и да закара Юля вкъщи. Всъщност тя не бе настоявала за това, просто му беше казала, че трябва да си е вкъщи най-късно в десет и ако ще пътува с метрото, ще трябва да излезе от дома на Виктор в девет. А ако той я закара с колата, ще може да излезе в десет без двайсет. Естествено той веднага й предложи услугите си. Удивително момиче! Толкова младо, а ако я опознаеш по-отблизо, е истинска бабичка. Всичко при нея е по график, по разписание, тя винаги точно знае какво може и какво не може. Никаква романтика, никакъв порив. Просто странен механизъм във великолепна сексуална опаковка.

— Миличко, ами аз дори не ти знам фамилното име — неочаквано каза Виктор, когато вече бяха в колата.

— Е, и какво? — равнодушно сви рамене тя. — И аз не знам твоето.

— Слуцевич. Виктор Анатолевич Слуцевич — тържествено се представи той, хванал с една ръка волана, а с другата изигравайки жест, с който при запознаване мъжете свалят шапка.

— Аз пък съм Голдман, Юлия Григоревна. — Ъгълчетата на Юлините устни леко трепнаха в пестелива усмивка. — И какво сега? По-сладко ли ще ни бъде да спим заедно, като си знаем паспортните данни?

Думите й му се сториха твърде цинични за момиче на двайсет и една години. Впрочем Виктор вече не за пръв път се улавяше в мисълта, че разликата между съвременните столични мацки и момичетата, с които си бе имал работа преди осем-десет години, е като от земята до небето.

— Просто си представих как ще изглежда името ти, ако се оженим. Ти ще станеш Юлия Слуцевич. Красиво звучи, нали?