Сибирски тайни

— Слушам ви. Случило ли се е нещо? Помощ ли ви трябва?

— Благодаря, Игор Валеревич, всичко с нас е наред, не ни е нужна помощ. Но ми се струва, че с Юрий Викторович може да ви бъдем полезни. Иска ни се някак да се отблагодарим на вас и на Пьотър Сергеевич за гостоприемството. Бихте ли могли да ме приемете днес?

При тези думи Коротков се намръщи и й се закани с пръст. Настя поклати глава.

— В десет имам съвещание — кратко отговори Баев.

— Ще успея да дойда. Няма да ви отнема много време. Ако се съгласите с предложението ми, всичко останало може да се свърши след съвещанието или дори по време на него. Просто моля да ме приемете и изслушате.

— Добре. Елате сега.

Тя остави телефона на масата и на големи глътки доизпи кафето си. Трябваше бързо да изтича до стаята за чантата си. Володя, както се бяха разбрали, щеше да ги чака пред хотела след девет часа.

— Защо помоли да приеме теб, а не нас? — строго запита Коротков.

— Защото ще отида сама. — Тя остави чашата върху чинийката и попи устните си със салфетка. — Щом си толкова чувствителен и не понасяш да те пращат… знаеш къде, реших да ти спестя тази неприятност. Ще поема удара сама. А ако нещо се обърка, ти ще си останеш чист като вода ненапита.

— Ася! Искаш да ме обидиш ли?

Настя се разсмя.

— Коротков, забрави ли, че имаш насрочен час за връзка с банкера Каменски? В осем по московско време, в единайсет по местно имате видеосеанс по скайп с него и директорите му. Така че върви в стаята, вземи моя лаптоп, написала съм ти паролата на листче, и се отчитай пред началството.

— Леле! За малко да забравя — промърмори Юра. — Добре, прави каквото знаеш.

Настя изхвърча презглава до асансьора, после по коридора до своята стая, грабна чантата и изтича на улицата. Колата стоеше на обичайното си място, Володя четеше вестник.

— Какво пишат? — весело попита тя и седна до него.

— Ами хулят градските власти, както винаги. Заливат с помия нашия кмет, пак дърдорят за убийствата на еколозите, че нали, той и ръководството на полицията нищо не предприемали. Е, този вестник Горчевски го издържа, това всички го знаят.

— А другите вестници?

— Ами различно, кой възхвалява Смелков и плюе Горчевски, кой пък обратното. При нас преди местни избори винаги е така.

В десет без двайсет Анастасия Каменская стоеше в приемната на началника на управлението на вътрешните работи. Има двайсет минути. Само двайсет, за да бъде убедителна и да не изглежда, че е откачила. Трудна задача.

Игор Валеревич откъсна очи от книжата, с които бе отрупано цялото му бюро, вдигна глава, свали очилата за четене и впери мрачен поглед в Настя.

— Слушам ви внимателно, Анастасия Павловна.

— Игор Валеревич, сега набързо и накратко ще ви разкажа една история. Ако сметнете, че от нея могат да се извлекат полезни изводи, ще се радвам. Ако ли не, просто ще си тръгна и няма да ви досаждам повече.