Дясната ръка на Бога

Този бърз ход се отрази на армията. Навлязоха в Каскин на деветнадесетия ден по северния път, двадесет и четвърти от началото на тази част на маршрута. В столицата на Редана войниците получиха ден почивка, а предводителите им се срещнаха с регента. На аудиенцията те изразиха неискрените си съжаления за скорошната смърт на владетеля (когото Манум бе разобличил като предател), неохотно им бяха предоставени провизии, но не и войници, и не твърде деликатно им бе казано да си вървят. Макар да показаха на регента, че неговото кралство лежи право на пътя на брудуонската инвазия, възрастният мъж ги отпрати с подигравки.

Едва когато напуснаха лагера си в покрайнините на града Лийт узна за армията, разположена на един ден път югозападно от тях, близо до Просопон, втория по големина град в Редана. Армията била от запада, рече информаторът им, но силите на регента не й позволявали да напредне. Очевидно регентът възнамеряваше да попречи на тази армия да се съедини с войската на Лийт.

— Над десет хиляди са — каза патриотът. Беше прикрил лицето си с кърпа, за да не бъде разпознат. — Някои са от низините. Знамето им е жълт лъв на зелен фон. С тях има и бойци с копия и тояги, без знамена. Притиснати са от цялата армия на Редана, която наброява поне двойно повече. Не могат да помръднат, без да избегнат кръвопролитие.

— Ще сложим край на това! — остро каза Лийт, а в гърдите му припламна надежда. Несъмнено ставаше дума за армиите на Деруйс и децата на Мъглата, които се присъединяваха според обещанието. — Уведомете войската. Ще изтласкаме силите на Редана в реката.

В продължение на няколко секунди цареше мълчание. Очевидно всички си мислеха едно и също — как да кажат на Лийт, че идеята му не е добра, без да го обидят? Моментът беше критичен.

Но тогава Лийт сам се засмя, разпръсквайки напрежението.

— Или пък бихме могли да се върнем при регента и да му обясним, че измамата му ни е известна? Тази идея по-добра ли е?

Нескрито облекчение бе изписано по околните лица.

Стрелоносителят поведе пет хиляди от войниците си към двореца. Сега, след като знаеха за армията край Просопон, тихите улици и липсата на млади мъже им направиха впечатление. Освен това доловиха атмосфера на страх. Затворени прозорци, спуснати пердета, иззад които надничаха очи, пустите пазари — всичко това показваше, че Каскин е под тежък контрол.

— Нямаме време за това — тревожеше се хауфутът. — Все още ни предстои да наваксваме дни.

Лийт се навъси.

— Не можем да оставим съюзниците си притиснати от предател! Ако успеем да отстраним този регент, времето ни няма да е изгубено напразно.