Безбожникът [bg]

— Не се прави на наивен! — отсече Теламон. — Защо в деня, когато излезе от двореца, за да изпратиш Апелес, Хефестион не беше с теб — та той те следва като сянка!

— Имаше си друга работа — лицето на Александър не трепна. Присви зачервените си очи и изцъка с език.

— Точно така — съгласи се лекарят. — Можеш да имитираш майка си колкото си щеш, няма да ме уплашиш. Ще ти кажа какво е станало, Александре. Късно същия следобед ти ме заведе в покоите си. Остави ме при картата, докато се преоблечеш. Аз обикалях из стаята. Забелязах костен лък и колчан със стрели. Били са там, защото с Хефестион сте планирали нещо. Искал си да впечатлиш ефесците, да докажеш, че се ползваш с благоволението на Артемида. Почувствал си се обиден, когато ти отказаха да възстановиш храма. Спомнил си си скритите подсмихвания, когато спомена как Богинята е присъствала на раждането ти.

— Липсата на великодушие — бавно отвърна Александър — разкъса сърцето ми.

— И двамата с Хефестион сте организирали малко представление, за да ги убедите. Когато излезе онзи следобед, Клит не беше с теб, макар че в Ефес бродеше убиец. Бил си решен да наложиш собствената си справедливост, да докажеш на тези надути ефесци това-онова. Хефестион ти е помагал. Излязъл е от двореца малко преди теб и се е скрил сред дърветата. Бил е въоръжен с лък и две стрели. Първата изстреля над главата ти. Точно това ме учудваше през цялото време. Защо един истински убиец ще пропусне такава лесна цел в ясен летен следобед? После е изстрелял втората стрела, но с пречупено острие. Ти я държеше в ръката си, а под туниката носеше дебела кожена жилетка. Забелязах, че след като те улучи, ти дори не погледна дали те е наранила.

Свел глава, Александър се взираше в чашата с вино.

— Хефестион стреля, стрелата те удря с тъпата част в гърдите. Не те наранява. Ти падаш на земята и слагаш стрелата до себе си, все едно е отскочила. Артемида е застанала между теб и смъртоносната стрела и те е предпазила с щита си.

Раменете на царя се тресяха — той вдигна поглед; очите му бяха насълзени от смях.

— Прекрасна история — прошепна той. — Теламоне, ти си твърде проницателен и това не е добре за теб. Не мога ли да си създавам легенди? Не мога ли да разигравам театър?

— Господарю, ако искаш да бъдеш светкавицата на Зевс, Артемида да ти е баба, а Аполон — втори братовчед и това те прави щастлив, аз също съм щастлив. Ще се разтревожа само, ако наистина повярваш в това — той замълча. — Това, че Артемида те е спасила, беше вероятна невъзможност; от друга страна — измамата, макар и невероятна, беше все пак възможна…