Повелител на сенките [bg]

И Джулиън, когото Кит открай време смяташе за почти плашещо олицетворение на самоконтрол и резервираност, сграбчи брат си и го притегли съм себе си, заровил ръце в гърба на ризата му. Очите му бяха затворени и изражението върху лицето му накара Кит да извърне очи.

Той никога не бе имал другиго, освен баща си, и бе по-сигурен, отколкото би могъл да изрази с думи, че баща му никога не го бе обичал по този начин.

Марк се приближи до двамата си братя и Тай се обърна към него.

— Не бях сигурен, че ще се върнеш — чу го да казва Кит.

Марк сложи ръка на рамото му и отвърна дрезгаво:

— Винаги ще се връщам при теб, Тиберий. Съжалявам, ако някога съм те накарал да си помислиш нещо друго.

Ала освен семейство Блекторн бяха пристигнали още двама души, които Кит не познаваше: прелестно намръщено момче със синьо-черна коса, падаща на вълни около ъгловатото му лице, и едър, широкоплещест мъж, надянал смущаващ шлем, от двете страни на който стърчаха покрити с резба еленови рога. И двамата седяха безмълвно на конете си, без да слизат. Елфически ескорт, може би, за да ги пази? Ала как бяха успели Блекторновци и Ема да си спечелят подобно благоволение?

Разбира се, ако някой бе способен да осигури нещо такова, това бе Джулиън Блекторн. Както бащата на Кит казваше за разни престъпници, Джулиън бе от онези, които са в състояние да слязат в Ада и когато се върнат, дяволът да им дължи услуга.

Даяна прегръщаше Ема и Кристина с лъснало от сълзи лице. Чувстващ се неловко на тази семейна среща, Кит отиде до парапета. Облаците се бяха разнесли и оттук той можеше да види Милениъм Бридж, хвърлящ отражение върху водата.

— Кой си ти? — разнесе се глас до лакътя му.

Кит се обърна сепнато. Беше един от двамата елфи, които беше забелязал по-рано, онзи, който се мръщеше. Отблизо тъмната му коса изглеждаше не толкова черна, колкото смесица от наситено зелено и синьо. Той отметна един кичур от лицето си, все така свъсен: имаше пълна, леко крива уста, ала далеч по-интересни бяха очите му. Също като тези на Марк, те бяха разноцветни: едното бе сребристо като лъснат щит, другото бе толкова черно, че зеницата едва се виждаше.

— Кит — отвърна той.

Момчето с морската коса кимна.

— Аз съм Кийрън. Кийрън Ловеца.

Ловеца не беше елфическо име, това Кит знаеше. Елфите рядко даваха истинските си имена, тъй като в тях беше заключена сила. Ловец обозначаваше просто какъв беше, така, както водните феи се наричаха От водата. Кийрън принадлежеше към Дивия лов.

— Хм — рече Кит, мислейки си за Студения мир. — Пленник ли си?

— Не — отвърна елфът. — Аз съм любовникът на Марк.

О, помисли си Кит. Онзи, когото Марк бе отишъл да спасява в царството на феите. Опита се да потисне развеселеното си изражение от начина, по който елфите говореха. Чисто интелектуално знаеше, че думата „любовник" бе част от традиционната реч, ала то бе по-силно от него: той беше от Лос Анджелис и в неговите уши бе прозвучало така, сякаш Кийрън току-що беше заявил: Здрасти, аз правя секс с Марк Блекторн. Ами ти?