Повелител на сенките [bg]

— Бейкър Стрийт 221Б?

— Когато положението с Малкълм се оправи — намеси се Даяна. — Дотогава никой Блекторн няма да излиза от Института, нито пък който и да било Херондейл. Не ми хареса начинът, по който Малкълм те гледаше, Кит. — Тя се изправи. — Ще бъда в гостната. Трябва да изпратя огнено съобщение.

След като вратата се затвори зад нея, Тави, който се взираше във въздуха до стола си по начин, който Кит намираше за смущаващ, се изкиска. Всички го погледнаха изненадано. Най-малкият Блекторн напоследък рядко се смееше.

Не че Кит можеше да го вини. Джулиън бе единственият баща на Тави. Кит знаеше какво е да ти липсва баща ти, а той не бе едва на седем години.

— Джеси — скара се Евелин и за миг Кит се огледа наоколо, сякаш онзи, към когото тя се обръщаше, беше в стаята. — Остави детето на мира. То дори не те познава. — Тя се огледа около масата. — Всички си мислят, че ги бива с малките деца. Малцина знаят, когато не е така. — Тя отхапа парче морков. — Мен не ме бива — продължи, още преди да бе глътнала залъка си. — Открай време не понасям деца.

Кит направи физиономия. Тави погледна Евелин така, сякаш обмисляше дали да не я замери с чиния.

— Защо не заведеш Тави да си легне, Дру? — побърза да предложи Ливи. — Струва ми се, че всички вече приключихме с вечерята.

— Ами да, защо не? Не е като да не бях аз тази, която му намери дрехи тази сутрин и която снощи го сложи да си легне. Спокойно бих могла да съм прислужница — сопна се Дру, след което грабна Тави от стола и излезе от стаята, дърпайки братчето си зад себе си.

Ливи улови главата си в ръце. Тай я погледна и каза:

— Нали знаеш, че не е нужно ти да се грижиш за всички?

Ливи подсмръкна.

— Просто… без Джулс, аз съм най-голямата. Е, поне с няколко минути.

— Даяна е най-голямата — обади се Тай.

Никой не спомена Евелин, която бе сложила очила на носа си и четеше вестник.

— Ала тя си има толкова много други неща, които трябва да прави, освен да се грижи за нас… искам да кажа, да се грижи за дребните неща — уточни Ливи. — Никога преди не се бях замисляла за това, за всичко, което Джулиън върши за нас, но то е толкова много. Той винаги държи всичко под контрол и се грижи за нас, и дори не знам как…

Над главите им се разнесе звук като от експлозия. Кръвта се отцеди от лицето на Тай. Очевидно бе, че не за първи път чува подобен звук.

— Ливи — каза той. — Залата на Съглашението…

Сега звукът приличаше по-малко на експлозия и повече на гръмотевица, обхванала сякаш цялото небе. Звук като от раздиране на облаци, сякаш бяха парче плат.

Дру нахлу в стаята, следвана плътно от Тави.

— Те са! Няма да повярвате, но трябва да дойдете, бързо. Видях ги да прелитат… качих се на покрива…

— Кой? — Ливи вече беше скочила на крака; те всички бяха станали, освен Евелин, която все така си четеше вестника. — Кой е на покрива, Дру?