Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво прави тук Кийрън? — попита тя в мига, в който той излезе. — Мислех, че го мразим. Е, добре, че общо взето го мразим. Така де, той ни спаси живота, но си остава гадняр.
Останалите заприказваха един през друг и Кит си спомни какво бе чул Ливи да казва на Дру преди ден-два. Още късчета от пъзела Кийрън: Ливи беше сърдита на Марк, задето бе отишъл в земите на феите, за да спаси някой, който го беше наранил. Беше наранил Ема и Джулиън. Кит не знаеше какво точно се беше случило, но очевидно беше лошо.
Ема се премести на дивана до Кристина. Беше пристигнала облечена в ефирна бяла рокля, която приличаше на нещо, което би могъл да намериш на Пазара на сенките. В нея тя изглеждаше деликатна и изящна, но Кит не беше забравил колко бе корава, начина, по който беше посякла гигантските демони богомолки в къщата му със спокойствието на булка, режеща парчета от сватбената си торта.
Джулиън седеше тихичко, заслушан в разговора на семейството си. Въпреки че не гледаше към Ема, между тях прескачаше почти видима енергия. Кит си спомни начина, по който тя бе казала на баща му, че това място не е по вкуса на Джулиън (едно от първите неща, които я беше чул да изрича, на Пазара) и начина, по който гласът й сякаш бе прегърнал сричките на името му.
Странно нещо бяха парабатаите. Толкова близки, макар и да не бяха женени и все пак бяха нещо повече от най-добри приятели. В мунданския свят нямаше точен аналог на това. И то го привличаше, идеята да бъде така свързан с някого, по същия начин, по който го привличаха всички опасни и красиви неща в света на нефилимите.
Може би Тай…
Джулиън се изправи и остави Тави в едно кресло. Протегна се и разкърши китките си.
— Работата е там, че се нуждаем от Кийрън.
Евелин изсумтя.
— Представете си само да се нуждаем от елфически принц. За каквото и да било.
Джулиън прошепна нещо в ухото на Тави. Миг по-късно той стана.
— Госпожице Хайсмит, малкият ми брат е изтощен, но казва, че не знае къде е спалнята му. Може ли да му я покажете?
Евелин премести подразнен поглед от Джулиън към Тави, който я дари с ангелска усмивка, разкриваща трапчинките му.
— Не можеш ли ти да го заведеш?
— Аз току-що пристигнах — напомни й Джулиън. — Не знам къде е стаята му. — Той също се усмихна. Кит почти бе забравил, че когато поискаше, Джулиън бе в състояние да излъчва неустоим чар.
Евелин се огледа наоколо, за да види дали няма някой доброволец, който да се заеме вместо нея, но никой не помръдна. Най-сетне, сумтейки отвратено, тя щракна с пръсти към Тави.
— Ами идвай тогава, дете — заяви и излезе от стаята, следвана от Тави.
Усмивката на Джулиън стана крива. Кит не можеше да потисне подозрението, че беше използвал Евелин, за да се отърве от Кийрън, а Тави — за да се отърве от Евелин, и го бе направил толкова ловко, че никой не би могъл да го докаже.
Ако поискаше да се отдаде на мошеничество и престъпления, помисли си Кит, Джулиън несъмнено би преуспял.
— Нуждаем се от Кийрън, за да се спазарим с Клейва — обясни Джулиън, сякаш нищо не се беше случило. — Когато го открихме в земите на елфите, баща му тъкмо се канеше да го убие. Избяга, ала никога няма да е в безопасност, докато кралят на тъмните елфи е на престола. — Той прокара неспокойно ръце през косата си и Кит се зачуди как ли държи всичко в ума си — планове, кроежи, тайни, истини.
— А кралицата иска кралят да бъде свален от трона — добави Ема. — Готова е да ни помогне да го заменим с брата на Кийрън, но Кийрън трябваше да обещае, че ще го убеди.
— И брат му ще бъде по-добър крал от онзи, който седи на престола сега? — попита Дру.
— Ще бъде — потвърди Ема. — Ако щеш вярвай.
— Освен това Кийрън ще говори пред Съвета — рече Джулиън. — Ще им предаде съобщението на кралицата, че е готова да се съюзи с нас, за да победим краля. Ще потвърди пред Съвета какво върши кралят в Тъмните земи…
— Не можете ли вие да го направите? — попита Кит.
— Ако искаме да рискуваме да си навлечем гнева на Клейва, задето сме дръзнали да отидем в земите на елфите — отвърна Джулиън. — Да не говорим, че дори да ни оправдаят за това, няма да има милост, задето сме сключили сделка с кралицата на феите.
Кит бе принуден да признае, че Джулиън е прав. Знаеше какви неприятности си бяха навлекли семейство Блекторн по-рано, задето бяха сключили сделка с елфическите пратеници, които им бяха върнали Марк. Да го сторят с кралицата, бе още по-лошо. Бе, като да те глобят, задето си минал на червено, и на следващия ден да се върнеш и да взривиш цялата улица.
— Кийрън ще ви помогне да се отървете безнаказано — каза той.