Повелител на сенките [bg]

Крайчетата на устните на Гуин потръпнаха.

— И като стана дума за сънища, ти често се явяваш в моите.

Даяна придоби потресен вид. Приключили с шумните приветствия, семейство Блекторн ги гледаха с неприкрито любопитство. Джулиън дори се усмихваше лекичко; държеше Тави, който бе обвил ръце около шията му като коала.

— Бих желал да се срещнеш с мен, официално, за да мога да те ухажвам — продължи Гуин. Едрите му ръце се движеха безцелно до тялото и Кит осъзна с немалка доза изненада, че беше нервен — този огромен, мускулест мъж, предводителят на Дивия лов, беше нервен. — Заедно бихме могли да убием някой снежен великан или да изядем елен.

— Не искам да направя никое от тези неща — отвърна Даяна след миг.

Гуин изглеждаше съкрушен.

— Но съм съгласна да изляза с теб — продължи тя, изчервявайки се. — За предпочитане — в някой хубав ресторант. Ела с цветя и без шлема.

Семейство Блекторн избухна в бурен смях и аплодисменти. Кит се облегна на стената заедно с Кийрън, който клатеше смаяно глава.

— Ето как гордият предводител на Дивия лов бе сразен от любов — каза той. — Надявам се един ден някой да напише балада за това.

Кит гледаше Гуин, който, без да обръща никакво внимание на аплодисментите, се зае да приготви конете за път.

— Не приличаш на останалите Блекторновци — отбеляза Кийрън след миг. — Очите ти са сини, но не с цвета на океана. По-скоро с цвета на обикновеното небе.

Кит се почувства смъртно засегнат.

— Не съм Блекторн. Аз съм Херондейл. Кристофър Херондейл — заяви и зачака.

Името Херондейл обикновено предизвикваше бурна реакция у повечето обитатели на свръхестествения свят. Ала момчето с морската коса дори не трепна.

— Тогава какво правиш тук, ако не си от семейството?

Кит сви рамене.

— Не знам. Мястото ми не е тук, това е сигурно.

Кийрън се усмихна с леко крива елфическа усмивка.

— Също като мен.